Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Момчета, добре стана, че не ви удавих, когато се появихте на острова ми — каза той.

Братята се изненадаха за момент, след което се разсмяха.

— От този момент сте мои внуци. С това идват както привилегии, така и отговорности. Ще поговорим повече утре сутринта. Сега се радвайте на празника на майка ви.

Те се поколебаха, след което за негова изненада го прегърнаха спонтанно.

— Благодаря, Пъг — каза Зейн. — Ще те накараме да се гордееш с нас.

— Знам.

Момчетата тръгнаха към празненството, а Магнус и майка му се приближиха до магьосника.

— Изглеждаш слисан — каза Миранда.

— Просто съм изненадан.

— От какво, татко?

— От това, че две почти непознати момчета за един миг стават важни за мен.

Миранда се усмихна.

— Винаги си позволявал хората да станат важни за теб. Това е една от причините да те обичам толкова и същевременно да се ядосвам.

— Напомнят ми на Уилям.

Миранда и Магнус не казаха нищо. Уилям бе мъртъв от години, но баща му още тъгуваше.

Доста по-късно Пъг извика малкия си син на разходка.

— Получих новини — каза му, щом се отдалечиха от празнуващите.

— И?

— В Кеш е станало ново убийство.

Калеб знаеше, че откакто Накор се бе върнал от срещата си с Ерик фон Даркмоор, Пъг е накарал всичките си агенти в Кеш да бдят за евентуална поява на Нощните ястреби. Щом новината за това убийство бе дошла толкова бързо, сигурно жертвата бе важна.

— Кой е?

— Някакъв дребен благородник, но част от важна фракция в Галерията на лордовете. Все още не ми е ясна цялата картина, но май сме изправени пред сериозна промяна на властта в империята.

— Убийствата в Кеш винаги са били свързани с политиката.

— Да. Но започват да ми напомнят на последния опит за взимане на властта. За онези събития, които ме срещнаха с Накор.

— Чувал съм тази история — Калеб въздъхна. — Надявах се, че ще имам малко повече време да отпразнувам брака си.

— Съжалявам, но ще имаш само няколко дни. Искам да си във Велики Кеш до седмица. Мари и момчетата трябва да свикнат, че макар често да пътуваш с обикновен транспорт, ще се случва да те прехвърлят и с магия — Пъг се огледа, за да се увери, че наоколо няма никого.

— Вече изпратих Тал, Каспар, Паско и Амафи в столицата. Каспар е толкова променен, че никой няма да познае новоизлюпения конт дьо Басилон от двора на Батира поне докато не стигне в двореца.

— Сигурен съм, че сте го снабдили с необходимите документи.

Пъг кимна.

— Като бивш шампион от Двора на майсторите и известна личност, Тал ще получава покани за събирания, на които имаме нужда от очи и уши. Разбира се, има и места, които са по-достъпни за един колар и неговите чираци…

— Татко! Искам да отведеш момчетата с теб.

Пъг го хвана за ръката.

— Отнасям се с теб като с мъж още откакто ми показа, че можеш да поемаш отговорности. Помниш ли на колко години беше?

— На седемнадесет. Помня, че те накарах да ме пратиш на задача — Калеб наведе глава, защото знаеше накъде отива разговорът.

— Тад и Зейн на колко години са?

— На седемнадесет.

Пъг замълча за момент.

— Ти нямаше избор, освен да ги доведеш на острова. Но това решение ги забърква в делата на Конклава, дори да знаем, че имат ограничени способности. Ти не говори нито с мен, нито с майка си, преди да доведеш Мари и момчетата в семейството ни.

— Вярно е.

— Не мога да ти кажа къде да търсиш щастието. Никой не може. Знам, че в много отношения животът ти беше и е по-труден от този на Магнус. Винаги си бил странната птица, онзи, който няма магическа дарба. Разбирам това. Но твоят избор постави момчетата в ситуация, която почти не разбират. Твоя е отговорността да ги научиш какво означава да си част от това семейство. На техните години аз бях военнопленник на цураните, а Томас се сражаваше в тунелите на джуджетата.

Пъг погледна сина си в очите.

— Може би е прищявка на съдбата, но те вече са част от нас и трябва да им обясниш какво значи това.

— Мари няма да се зарадва.

— Знам, но ще направим всичко, за да я приобщим към семейството — Пъг се усмихна. — Дали е готова за това, което ще открие на Острова на чародея?

— Тя е доста хладнокръвна. Мисля, че ще се справи — двамата тръгнаха да се връщат към празнуващите. — Все пак гледай да не се сближава много със сестрите от Питирендар. Има неща, които една майка не бива да научава за синовете си.

— Както когато майка ти се появи в онзи бардак в Саладор да те търси?

Калеб се засмя.

— Точно. Не знам кой беше по-ядосан — аз, тя или курвата.