Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Така е. Преди за мен работеше, или поне така си мислех, един магьосник, Лесо Варен. Оказа се, че някои от безчинствата, които извърших, са по негова вина.

Турган като че ли щеше да го прекъсне, но размисли.

— Ако някой ден искаш да ти дотежа с цялата история, няма проблем, но засега ще кажа само, че вероятно Варен е в центъра на неприятностите ти. Ако това е вярно, сме изправени пред нещо повече от малко по-кървава политическа интрига. Ако Накор е прав, целият регион ще се дестабилизира и сме изправени пред война.

— Кой друг знае, че си тук?

— Хокинс, разбира се — отвърна Каспар. — Накор, мъжете с нас и още неколцина агенти на Конклава на север. Но тук, в Кеш, само ти — нямаше намерение да издава ролята на Калеб. Беше по-добре да има някаква застраховка, в случай че нещата се объркат.

— Това може да е проблем — каза Турган. — Неколцина от моите хора знаят и въпреки че се надявам, че са извън подозрение, историята сочи обратното. Как да извъртим ситуацията в наша полза?

— Политическо убежище?

— Може и да стане. Така поне няма да се тревожим за фалшивите ти документи. Макар че подозирам, че са много добри?

— Непробиваеми.

— Никой няма да ги гледа. Ще кажем, че всичко е било маскарад, за да те измъкнем от… Е, виж си в списъка, Каспар. Сигурен съм, че много хора искат да те видят мъртъв.

— Колкото и да ми е неприятно, трябва да призная, че това е вярно.

— Е, ще ни трябват малко подробности, за да изгладим историята. Но да се спрем на това: въпреки че зет ти е обещал да те пощади, неговите агенти те преследват. Така ти остава да отидеш на единственото място, където ще те приемат относително добре, тоест Велики Кеш. Става ли?

— Става. Родоски е човек, който държи на думата си, но едва ли някой ще се заинтересува. Освен това наистина обещах да напусна Оласко.

— Ще трябва да ти намеря благодетел, Каспар. Не може да съм аз. Пазителят на цитаделата е последната защита на трона, а ако това, което подозирам, е вярно, скоро ще ни нападнат… Императорът използва магия, за да удължи живота си, и вече е на над сто години. Мнозина от Галерията на лордовете жадуват за промяна. Императорът няма живи синове, а дъщерите му вече са възрастни.

— Кой е евентуалният наследник?

— Сезиоти, най-големият му внук, но той не е харизматичен лидер. Малкият му брат Дангаи е много популярен. Брилянтен ловец, знаеш колко се цени това сред Истинската кръв, и добър воин. В момента командва Вътрешния легион, а това е много важна позиция. Сезиоти е учен и при все че го харесват, не смятат, че е роден лидер. Въпреки това има подкрепата на лорд Семалкар, Предводителя на конницата, и лорд Рава, Командира на имперските колесници. Това е доста сериозна подкрепа в сравнение с Вътрешния легион.

— Накратко, Галерията на лордовете отново е разделена и имате реална опасност от гражданска война.

— Уви, така е — отвърна Турган Бей.

— Значи имаме обща кауза — каза Каспар.

— Очевидно. Ще ти уредя покои и ще намеря благодетел, който да те представи на императора. Естествено, това ще е само проформа. А какво ще правим с Хокинс?

— Остави го за известно време. Както щеше да постъпиш, ако не бе дошъл с мен.

— Добре. Ще изпратя да повикат слугата ти и до няколко дни ще решим какво ще правим.

— Тук е заложена не само сигурността на Империята — напомни му Каспар. — Може и да съм прокуден от Оласко, но обичам сестра си повече от всичко. Една война тук може да се прехвърли през границите и да обхване целия континент.

Реши да не споменава за талноя и дасатите. Турган и без това си имаше достатъчно неприятности.

— Каспар, липсват ми старите времена. Тогава трябваше да се тревожа само за бунтовниците на юг и амбициозните генерали от Кралството на север — Турган Бей му махна за сбогуване. — Пограничните войни са толкова по-прости в сравнение с тези заговори, интриги и тайни съюзи. Почини си. Пак ще поговорим.

Каспар последва слугата до новите си покои. За негова радост наистина бяха подходящи за царска особа. Апартаментът имаше седем помещения и бе изпълнен със слуги, повечето от които красиви момичета, облечени с традиционните носии с открити гърди.

Когато дойде, Паско завари Каспар на дивана — наслаждаваше се на поднос с плодове, а две красиви жени очакваха нарежданията му.

— Всичко ли мина според плана? — попита бившият учител на Нокът и дългогодишен агент на Конклава.

— Както очаквахме. Турган Бей е точно такъв, какъвто ни го описаха.