Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Постоянно очакване?

— Да! Очакване… сякаш тези сцени всеки миг ще се случат. Разбираш ли? — Бек сякаш се успокои и изпадна в размисъл.

— Да — каза Накор нежно. — Разбирам.

Чертите на Бек отново се разкривиха.

— Но ако направя нещо… — той протегна ръка и загледа дланта си. — Ако ударя момичето. Наистина силно. Или скоча с коня, без значение, че ще си разпори корема на оградата или ще счупи крак… или изтичам в стаята и убия онзи вътре…

— Тогава сънищата за малко спират — довърши Накор.

— Да! — Бек скочи на крака. — Наистина разбираш! Откъде знаеш?

— Защото преди години и аз сънувах.

— Караха ли те да правиш такива неща?

— Да. Ако действах според тях, за известно време спираха. Станах комарджия и ако излъжех някого за много пари, преставаха за няколко дни. Или ако успеех да измамя някого. Колкото по-голяма вреда нанасях с мамене и крадене, толкова по-дълго изкарвах, без да сънувам.

Бек поклати глава.

— Ако започна бой или накарам някой да направи нещо…

— Лошо?

— Не различавам добро от лошо. Просто знам какво искам да правя. Ако накарам някой да направи нещо, което не иска…

— Като например?

— Преди две години с Драго бяхме в Ланада. Драго беше един тип, с когото се запознах там. Бяхме пияни и си взехме момичета. Не помня чия идея беше — очите му се разфокусираха, сякаш отново се пренасяше там. — Една от курвите обичаше да я пошляпват. Винаги си избирам такива. Тази беше истинска тигрица. Драскаше и хапеше — той замълча за момент. — Както и да е, по някое време явно стана по-грубо, отколкото й харесваше, защото почна да пищи. Драго ме хвана за ръката и каза да спра, и аз го убих. Тогава момичетата съвсем се разпищяха и убих и тях — Бек погледна Накор. — Наистина не знам как така нещата излязоха от контрол.

— Да, наистина са излезли.

— Но се чувствам добре, когато стане така — Бек се усмихна. — Знаеш, нали?

— Знам.

Накор се изправи и застана до младежа, който продължаваше да гледа налудничаво.

— Сега ще ме нараниш, нали?

— Да — отвърна исаланецът и сложи длан на главата му.

Бек опита да се защити, но от ръката на Накор излезе ярка светлина и го вцепени. Зъбите му затракаха и той започна да издава странни звуци. Отначало звучеше като ръмжене, което в гърлото му преминаваше в хрипове, докато накрая не се извиси в агонизиращ писък.

Накрая Бек остана без въздух и само трепереше неконтролируемо. Очите му се подбелиха, лицето му започна да почервенява. Когато придоби почти синкав оттенък, Накор махна ръката си.

Младежът политна и падна на земята. Лежеше и трепереше, но поне очите му бяха затворени.

Накор го наблюдаваше неподвижно. След пет-шест минути пристъпът премина и Бек се успокои. След още пет изстена и отвори очи.

Примигна два пъти и погледна Накор.

— Това беше… поразително — каза, докато се надигаше. Пое си дълбоко дъх, издиша бавно и се усмихна. — Хареса ми!

Исаланецът му подаде ръка.

— Харесваш болката?

Бек потупа тялото си, за да се увери, че му няма нищо.

— Понякога. Болката… пробужда разни неща. Кара те да си нащрек. В началото искаш да престане, но постепенно се потапяш в нея. И ако я преодолееш, от другата страна има… — той погледна Накор, сякаш търсеше точната дума.

— Яснота.

— Да! Яснота. Виждаш нещата по различен начин! Не може да се сравни с нищо. С никое друго чувство. Но ти знаеш за какво говоря!

Накор кимна.

— Да, за съжаление.

— Какво ми направи?

— Един от триковете, които знам. В теб има нещо, което те прави такъв. Трябваше да го намеря и да го… огранича.

Бек опипа гръдния си кош, сякаш искаше да почувства нещо.

— Да го ограничиш ли? Не усещам нищо различно.

Накор се обърна към хоризонта.

— Знам. Но за известно време ще се въздържаш да се замесваш в неприятности. И няма да сънуваш — отново погледна младежа. — Още е рано и имам работа. Ще те оставя за няколко минути. Ще се върна скоро — исаланецът бръкна в торбата си и извади златиста сфера. Натисна копчето и изчезна.

Щом Накор се появи в кабинета му, Пъг вдигна поглед.

— Какво има?

— Помниш ли, че вчера ти споменах за един младеж?

— Онзи, дето се изправил срещу Томас? Разбира се.

— Имах подозрения, от първия миг, в който се появи пред пещерата, и сега вече съм сигурен.

— За кое?

— Говорихме за сънищата и спомените на боговете, но какво ти казах за… фрагментите?

— Че понякога боговете проявяват своята мощ директно върху даден смъртен. Като вграждат малко парченце от себе си в душата му. Защо?