Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Магнус беше проучвал официалната история на Кралството, както и множество хроники от Свободните градове, но нищо не си противоречеше така, както разказите на Пъг и Томас за Войната на разлома.

Понякога Магнус усещаше, че ще бъде подложен на изпитание като баща си и дядо си. Опасяваше се от провал, защото знаеше, че тогава ще страдат и други.

Само майка му успяваше да се изолира от подобни притеснения. Според нейната позиция без Конклава злото щяло да има силно предимство във вечната битка. Магнус подозираше, че майка му прилича повече на дядо му, отколкото сама признава.

— Жалко, че онези, които са намерили талноя, са унищожили повечето заклинания, докато го извадят от криптата — каза Магнус. Зачуди се как ли щяха да реагират цураните, ако научеха, че в пещерата в Новиндус има още десет хиляди такива същества. За щастие, заклинанията около голямата зала бяха непокътнати. Накор, Магнус, Пъг и Миранда се редуваха да разучават тайните на Макрос.

Видя, че тримата Велики го чакат да продължи.

— Може би баща ми е научил нещо повече, откакто говорихме за последно.

Те кимнаха, а Магнус пак се подразни. Беше говорил с баща си само час преди да дойде на Келеуан. Съмняваше се, че оттогава е научил нещо особено. Пъг изглеждаше по-разтревожен от новините за действията на Нощните ястреби в Кеш.

— Ще се посъветвам с баща ми и ще се върна след два дни. Сигурен съм, че иска да научи за разлома, който споменахте.

Илианда пристъпи напред.

— Кажи му за нашето откритие. Както почнах да обяснявам, с помощта на жреците се уверихме, че не души задвижват тези неща, а духове.

— Май не виждам разликата.

— Ще се опитам да обясня накратко, за да прескочим дългите дискусии с жреците. Душата е специфична част от съзнанието, индивидуална за всеки, и след смъртта на тялото отива при боговете. Духът, от друга страна, е форма на жизнена енергия и точно това задвижва талноите.

Магнус вдигна вежди.

— С други думи, те са обсебени?

— Енергията, която е служела на душата, сега е пленена в това същество. Според нашия опит душата и духът са неразривно свързани, но в това нещо не е така. С други думи, това е просто вид енергия.

— И какво можем да заключим от това?

— Две неща — каза Фомойн. — Първо, повечето жречески изкуства няма да са ни от помощ, защото тук не става дума за душа…

— Стига да предположим, че съществата от долните нива имат души, както ги определяме ние — прекъсна го Савдари.

Фомойн го изгледа строго.

— Така че всякакви форми на екзорсизъм и прогонвания няма да действат. Означава и че те са безмозъчни и пръстенът, с който се контролират, е истинско постижение на магическото изкуство. Също така значи, че дасатите разполагат с много по-силни магьосници от нас. Но все пак има и нещо добро. Щом това е жива енергия, значи е ограничена.

— Как така? — попита Магнус. — Талноят е изкарал хиляди години в пещерата и още е активен.

— Смятаме, че когато не се ползва, жизнената сила на талноя се запазва. Но когато той се движи, бие или прави нещо друго, има изтичане. Тоест накрая той ще спре да функционира.

— За колко време? — попита Магнус. — Това може да е много важно.

— Най-много няколко седмици — каза Илианда. — От това, което ни разказа, съществото е действало няколко часа, преди да го доведеш тук. С течение на експериментите ни видяхме, че има леко отслабване. Опитахме да го натоварим максимално и издържа около половин ден.

Магнус замълча за момент, после отрони:

— Това би обяснило разказа на Каспар, че дасатите ползват собствени войници в дребните конфликти. Талноите явно са специални части.

— Силата ще е в количеството им и за известно време ще са непобедими. След това вероятно ще бъдат лесно неутрализирани.

— Сещам се за няколко начина — той се обърна към вратата. — Ще се консултирам с родителите си за защитните заклинания и скоро някой от нас ще се върне тук с повече информация. Дори талноите да се изтощават, дасатите не са за подценяване. Трябва да разберем как Макрос е успял да скрие това нещо през вековете. Ако има нови разломи, бъдете така добри да ни уведомите. Лек ден.

Магнус се отправи към стаята, в която се намираше порталът за Мидкемия, а магьосниците отново насочиха вниманието си към талноя. И тримата усещаха, че Магнус не им казва всичко.

Накор се спусна по тесния проход между външната пещера и галерията, в която бяха десетте хиляди талноя. Пред него се изправи самотна фигура.