Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Не само, но общо взето да. Кой иска да пробва пръв?

Тад се обърна към Зейн.

— Обикновено ти почваш боевете, така че давай.

Зейн се усмихна, сви юмруци и ги вдигна до главата си.

— Много добре — каза Тиленбрук и пристъпи леко, като танцьор. — Позицията на лявата ти ръка предпазва главата — юмрукът му внезапно се стрелна под лакътя на Зейн и изкара въздуха на момчето. — Разбира се, трябва да знаеш и как да си предпазваш тялото.

Пристъпи към Зейн и му показа как да си свива лактите и да стои приведен, за да отбива подобни удари.

— Накарай противника да се измори, докато те удря в ръцете, раменете и бедрата. На другия ден ще си натъртен и схванат, но ще си жив. Противникът ще е задъхан и с изтръпнали ръце. Така дори да е по-добър от теб, имаш шанс да спечелиш боя.

През цялата сутрин им показва как да използват юмруците си, а следобед минаха към истинското изкуство на кръчмарския бой: юмруци, лакти, колене, дори удар с глава.

— Бъркането в очите е много добър ход. Особено ако се направи с двата палеца. Така противникът ви ще бъде заслепен за достатъчно време, та да му причините други щети — Тиленбрук се обърна към залязващото слънце. — Мисля, че приключихме за днес. Утре ще продължим с оръжия.

Тад и Зейн се спогледаха, но бяха твърде уморени, за да проговорят.

На другата сутрин, след закуска, двамата отидоха на поляната, но Тиленбрук го нямаше. Вместо това видяха напълно излекувания Калеб, с раница на гърба и още две в краката му.

— Къде е Тиленбрук? — попита Тад.

— Има друга работа — отвърна Калеб. — Обучението ви ще бъде съкратено, защото трябва да заминем още тази сутрин. Взимайте раниците. Вътре има ризи, панталони, допълнителни обувки и други полезни вещи. Ще ви намерим оръжия, щом се качим на кораба.

— Кораб ли? — възкликна Тад.

Калеб се усмихна.

— Понякога е по-добре да се ползва нормален транспорт.

— Калеб, къде отиваме? — попита Зейн, докато вдигаше раницата си.

— В Кеш.

— В Яр-Рин ли?

— Или в Джонрил? — предположи Зейн.

— Не, в самата столица. Ще ви обясня повече по пътя. Като начало отиваме в Порт Викор, оттам в Звезден пристан, да видим майка ви, и после в сърцето на Империята.

— Какво ще правим там? — попита Тад.

Калеб спря да се усмихва.

— Това е дълга история, за която ще имаме време на кораба.

Тръгнаха без повече приказки.

Магнус наблюдаваше замислено.

Трима цурански магьосници се въртяха около талноя, който им бе донесъл преди близо година. Намираха се в голямо помещение в подземията на Събранието на магьосниците на техния свят. Залата бе осветена от множество магически устройства, защото факлите опушваха твърде много.

— Магнус, мислим, че успяхме да разберем устройството на това… нещо — каза единият магьосник, Илианда. — Консултирахме се с жреци на различни ордени за възможността вътре да има… душа, както я наричате вие.

Илианда носеше проста черна роба като братята си. За разлика от тях обаче беше висок и слаб. На ръст беше почти колкото жител на Кралството, което го правеше доста висок за цуранин. След Войната на разлома множество местни деца имаха подобни черти. Лицето и главата на Илианда бяха гладко избръснати. Тъмните му очи се взираха в Магнус, докато говореше.

— Главното ни притеснение е възможността това нещо да действа като маяк за другия свят.

Фомойн, друг от магьосниците, с типична цуранска външност, се намеси:

— Вчера научихме за разлом, появил се в долина на север от град Барак в провинция Колтари — интересът на Магнус се изостри. — Един пастир видял в небето черен разлом, през който преминало ято птици. Според описанията изглеждали много зловещо.

— Един от нашите братя се пренесе в долината и откри остатъчна енергия от разлома — добави третият магьосник, Савдари. — Не е от това ниво на реалността и вероятно идва от света на дасатите.

— Също така намерил птиците и ги унищожил, но не преди да убият няколко ниидра от стадото на пастира — каза Фомойн. — Донесе три птици и сега ги проучваме. Аналог са на вашите гарвани и нашите янифи. Само че са много по-агресивни и опасни. Пастирът се скрил в един храсталак, за да се спаси.

— Наистина е тревожно — съгласи се Магнус. — Успяхте ли да повишите защитните заклинания?

— Слабо. За пореден път се прекланяме пред работата на легендарния ти дядо.

Магнус присви вежди, но не показа друга емоция. Винаги се дразнеше, когато споменаваха, че Макрос Черния му е дядо. Макрос бе умрял преди той да се роди и за него знаеше само нещата, които му бе разказвала майка му. Повечето от тях не бяха ласкави. Нямаше спор, че дядо му е бил изключителен магьосник. Но в много отношения той се бе оказвал по-голям мошеник и от Накор и често бе прескачал етиката и съчувствието. Десетки хиляди бяха загинали заради манипулациите му. Можеше да се спори дали това са били необходими жертви, или е имало възможност да бъдат избегнати. С Пъг често бяха говорили по този въпрос в дискусиите си за последствията от изборите на хората с власт.