Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Не изоставайте.

Започнаха да изкачват една пътечка към билото и докато стигнат до върха, вече бяха останали без дъх.

— Още е рано за почивка.

Тад и Зейн въздъхнаха и поеха надолу по склона към морския бряг. Вляво от тях, на един нос, се издигаше черна постройка.

— Какво е това? — учуди се Зейн.

— Замъкът на Черния магьосник — отвърна мъжът.

— А кой е Черният магьосник? — попита Тад.

Мъжът се усмихна през рамо. Лицето му изглеждаше младо, сякаш бе само с няколко години по-голям от тях, но в косата му си личаха сивите кичури.

— Пъг, когато е тук. А ако го няма, Накор, Магнус или пък Миранда. Който е свободен.

— Не разбирам — Тад спря да си поеме дъх. — Може ли да починем за минута?

— Задъхахте ли се? На вашата възраст?

— Изкачването беше дълго — Зейн също спря.

— Нищо не е. Когато свършим с подготовката ви, ще тичате по тези склонове, без да се замислите.

— Обясни ни за Черния магьосник — помоли Тад между вдишванията.

— Е, нали знаете историите…

— Не — прекъсна го Зейн. — Не ги знаем. Затова питаме.

— Мислех, че всички от Горчиво море знаят легендата.

— Ние не сме от Горчиво море. Ние сме от Звезден пристан.

— А, да, Звезден пристан — мъжът кимна разбиращо и се обърна. — Хайде, почивката свърши.

Момчетата си поеха дълбоко дъх и забързаха след него.

— Едно време тук е живял мъж на име Макрос. Той започнал легендата за Черния магьосник, за да не го закачат. По-късно оставил този остров на Пъг. Който продължи легендата, за да не се отбиват кораби. Така поне е относително спокойно.

Докато се спускаха към брега, пътечката им се срещна с друга, водеща към замъка.

— Ако тръгнете по нея, ще стигнете до крепостта. Празна е. Няма кой знае какво да се види, но ако имаме съмнения, че ни наблюдават, показваме всякакви странни светлини от прозорците — мъжът отново се усмихна. — Много добро представление — щом стигнаха на пясъка, той ги спря и обясни: — Ето какво искам. Тичайте до онези скали, зад които започва следващият залив, и се върнете. Колкото се може по-бързо.

Тад едва се крепеше на крака.

— А ти кой си?

Мъжът сложи ръце на кръста си.

— Тиленбрук. Фарсез Тиленбрук. Аз ще водя физическата ви подготовка. Поне за известно време. Двамата сте се разпуснали и не сте във форма за предизвикателствата, които ще срещнете като чираци на Калеб.

Момчетата се спогледаха.

— Значи ще сме негови чираци? — попита Зейн.

— Може би. Сега тичайте!

Двамата тръгнаха в бавно темпо, все още уморени от качването по склона. Фарсез ги чакаше търпеливо, докато стигнат с препъване до скалите и поемат обратно. Щом се върнаха при него, момчетата паднаха на колене, бяха се задъхали. Зейн се просна на пясъка.

— Леле — възкликна Тиленбрук. — Ама вие сте в съвсем лошо състояние. Обзалагам се, че е заради мързелуването цял ден. Ставайте! Бърз ход обратно към вилата.

И тръгна с рязка крачка. Момчетата го последваха с ръмжене.

След половин час братята се спуснаха по склона над селището, капнали и целите в пот. Тиленбрук ги чакаше на стената с халба в ръка. Отпи спокойно и погледна позицията на слънцето, докато те се приближаваха.

— Добре. За днес стига. Ще повторим упражнението утре и така всеки ден, докато не постигнете задоволително време.

Момчетата се спогледаха. Зейн беше затворил очи и се бе навел напред, с ръце на коленете. Тад се опитваше да отпусне мускулите си, като обикаляше бавно в кръг.

Тиленбрук се смъкна от стената.

— Ще се срещнем тук веднага след закуска — и си тръгна без повече приказки.

Зейн се обърна към Тад.

— Иде ми да се самоубия.

Тад кимна и бавно тръгна към стаята им. Когато стигнаха, спря и подуши въздуха.

— Ако ще се срещаш тази вечер със сестрите, няма да е зле да се окъпеш.

— Забравих — изръмжа Зейн и се обърна към брат си, който се бе проснал на леглото. — Хайде да отидем до езерото.

— Ами вечерята?

— Гладен ли си?

— Не много.

— Добре. Ела да се окъпя, хем ще ми покажеш как се плува.

Тад изпъшка и се надигна.

— Поне си вземи чисти дрехи. Ще вземем сапун от банята.

Както и очакваха, точно преди вечеря банята бе празна. Представляваше постройка с три помещения с гореща, топла и студена вода. Накор им беше обяснил някакъв ритуал за къпането, но момчетата обикновено се измиваха с кофи и после се топваха в топлия басейн.

— Май може да оставим езерото за утре — каза Зейн.

Бързо се съблякоха и отмиха прахоляка и потта от деня. След това влязоха в топлия басейн и с въздишка отпуснаха уморените си мускули. Водата се затопляше, като тръбите минаваха над кухненския огън, който гореше постоянно. С цялото това население на острова готвенето беше непрекъснат процес.