Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Презиране е силна дума.

Калеб го погледна и каза:

— Ти не беше тук непрекъснато. Както и баща ми. Майка ми виждаше и се опитваше да ме защити, както и Магнус. Но децата често са жестоки. Ако искаш корави копелета, ги намери като малки и не ги учи на състрадание.

— Горчиви думи — каза Накор. Вече приближаваха кухнята.

— Така ли? — Калеб сви рамене. — Не се чувствам обиден, но явно някои рани, та били те и детски, не зарастват напълно. Просто избледняват.

— Това наистина ли те притеснява, Калеб?

Продължиха към главната постройка на Вила Беата.

— Чувствам се безполезен — Калеб спря, преди да стигнат коридора. — През повечето време нося съобщения. И то такива, които не са достатъчно важни, за да пратят теб, Магнус или някой друг магьосник. Знам, че мога да се промъкна там, където Магнус не може, но от мен няма никаква друга полза.

Накор понечи да каже нещо, но Калеб го спря. Очите му бяха присвити и в гласа му имаше гневни нотки.

— Мислиш ли, че ако в каруцата бяха Талвин Хокинс или Каспар от Оласко, нямаше да се оправят с бандитите без драскотина?

Накор не каза нищо.

— Аз съм приличен фехтовач. По-добър от средното ниво, но не съм забележителен. Добър ловец съм, може би дори невероятен, но това как помага в борбата с враговете ни? Мога да разузнавам. Както и мнозина други. Искам да кажа, че за мен няма никаква специална работа, с която да почувствам, че и аз играя своята роля.

Накор поклати глава и го потупа по рамото.

— Млади приятелю, грешиш дълбоко. Ще дойде ден, в който ще разкриеш истинския си потенциал и ще разбереш колко си специален. Дотогава, ако искаш да се самосъжаляваш, няма проблем. Само че аз нямам време да те слушам — исаланецът се обърна и си тръгна.

Калеб постоя около минута във вътрешен конфликт. После започна да се хили и накрая се засмя. Разговорите с Накор винаги му оправяха настроението. Реши да се върне в покоите си и да помисли какво да прави с Тад и Зейн.

Зейн лежеше на брега, кашляше и се опитваше да не изглежда унизително. Тад му помогна да се изправи.

— Ако ще влизаш в дълбокото, трябва да се научиш поне да махаш с ръце.

Зейн изплю още малко вода.

— Разсеях се.

— Добре ли е? — попита една от сестрите зад Тад. Шестте, както и останалите ученици, се бяха събрали и гледаха със смесица от притеснение и веселие.

— Ще живее — отвърна Тад и дръпна приятеля си. Сестрите започнаха да си шепнат и да хихикат и отново тръгнаха към водата. — Какво се опитваше да направиш?

Зейн заговори, без да откъсва очи от момичетата.

— Една от тях, мисля че Задрина, ме дръпна и ме целуна.

— Аз не мога да ги различа. Освен това всичките ще те целуват, ако ги оставиш.

— Но това беше целувка! Истинска.

— И след това отвори очи и откри, че си под водата?

Зейн повтори, без да се замисля:

— След това отворих очи и открих, че съм под водата.

— И почна да се давиш.

— И почнах да се давя.

— Ще трябва да те науча да плуваш.

— Скоро — отвърна Зейн, докато гледаше как сестрите се закачат с останалите момчета. — Но не днес. Нагълтах толкова вода, че никога няма да ожаднея.

— Да се връщаме — Тад погледна към вилата. — Калеб и Накор си говореха, преди да влезем да плуваме. Дали са решили какво да правят с нас?

— Каквото и да решат, надявам се да изчакат до утре, защото тази вечер имам среща със Задрина край басейна.

Тад потупа доведения си брат по рамото.

— Само гледай да не се удавиш.

— Няма — тръгнаха към вилата. — Знаеш ли, че техният свят е предимно от вода? Затова киснат по цял ден в нея.

— Още ми е трудно да си представя друг свят.

— Светове — поправи го Зейн. — И на мен ми беше трудно, но тук всички го приемат за нормално и взех да свиквам. Като бяхме малки, беше лесно да си представям Кеш и Кралството, защото в града често идваха хора от там. Докато за другите народи ми бе по-трудно. Сега е нещо подобно, само че по-странно. Разбираш ли?

Тад кимна.

Преди да стигнат до постройката, от вратата се подаде строен мъж с тесен клин и торбеста риза.

— А! Ето къде сте. Нали вие сте момчетата от Звезден пристан? — и им махна да го последват, без да чака отговор. Движеше се като танцьор или акробат, с елегантни и пестеливи движения. Краката му бяха обути в странни обувки до глезените, с подметки от двойно подсилена кожа. Косата му бе светлоруса и се спускаше до раменете.

Когато заобиколиха селището от другата страна, мъжът се обърна и ги изгледа със сините си очи.