Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Пъг се навъси.

— Имах продължителен спор с Арута, че не ми е казал за събитията, преди да се развият.

Накор кимна. Той знаеше историята, макар да не бе намесен директно. А и знаеше, че темата е болезнена, защото Уилям, най-големият син на Пъг, и Яжара, една от най-добрите му ученички, бяха в центъра на събитията.

Те, заедно с мъжа, станал по-късно известен като Джеймс, херцога на Крондор, бяха предотвратили опита на Варен да открадне Сълзата на боговете — мощен артефакт, чрез който храмовете комуникираха с боговете.

— Никога няма да разберем цялата история — продължи Накор. — От това, което знаем, мъжът, наричан Мечището, е действал сам. Дори спрял да приема заповеди от Варен и това е знак за намесата на Безименния. Агентите му често… полудяват и нападат дори съюзниците си.

— Това, че ние сме единни, е главното предимство на Конклава. Дори тези, които ни гледат с подозрение, като жреците и магьосниците от Звезден пристан, не се месят в делата ни.

— Те не знаят какво правим — обади се Магнус.

Пъг се засмя прощаващо.

— Не ги подценявай, сине, и недей да ни приписваш излишна важност. Храмовете и монарсите имат добра представа с какво се занимаваме, иначе вероятно нямаше да ни оказват такова съдействие.

Накор също се ухили.

— Когато дойде денят, в който ще се изправим срещу агентите на Безименния, точно тези хора, които презираш, може да са ни от голяма полза.

Магнус благоразумно сведе поглед.

— Това, което ме тревожи — продължи Накор, — е, че тези събития, ехота, сънища и други божествени прояви зачестяват. След Войната на студенокръвните имаме сведения за поне дузина такива инциденти.

— И какво означава това? — попита Миранда.

— Че нещо предстои. Нещо свързано със спящия враг.

— Дасатите ли? — попита Пъг.

— Безименният повлия на пантатийците да докарат демона на нашия свят. Разрушенията и хаосът са негови съюзници. Той не се тревожи за краткотрайните ефекти върху света, стига ужасът да се изсипва върху хората и мощта му да расте. Само предполагам, но вероятно той сънува за превъзходство, иначе защо ще поставя на трона Залтаис вместо Изумрудената кралица? Искал е сънят му да контролира нещата, за да ускори връщането му. Иска да спечели надмощие, преди другите Контролиращи да възстановят баланса.

— Лудост — каза Миранда.

— В своята основа злото си е лудост — съгласи се Накор. — Оттам идват и Дните на яростта на Лудия бог.

— Войните на хаоса — каза Пъг.

— Значи трябва да се борим, докато сме живи, а после и нашите деца да продължат? — попита Магнус.

— Вероятно — отговори Накор. — Може никога да не триумфираме и да победим напълно, а да сме обречени на вечна борба. Мислете си, че сме мравки. Трябва да съборим огромен каменен замък и за целта разполагаме само с телата си. Така че ще се трудим с години, векове, хилядолетия, епохи — ще чоплим камъните с малките си челюсти. Десетки хиляди, милиони ще умрат, но постепенно камъните ще поддадат.

— Защото, ако имаме знания и план, може да изберем къде да ухапем — продължи той. — Няма да се занимаваме с всеки камък, а само с опорните. И след това ще прегризем хоросана, за да може да го избутаме, и когато това стане, и другите камъни ще започнат да падат… Да, може никога да не видим края на борбата, но когато Безименният и Богинята на Доброто се върнат, балансът ще бъде възстановен.

— Какъв ли ще е този свят? — зачуди се Магнус.

— С по-малко борба, надявам се — каза Миранда.

— Може би — отвърна Накор. — Но дори да не е така, борбата ще е по-скучна. Докато сега се състезаваме, а светът виси на косъм.

— А цената на поражението е твърде ужасна — Магнус погледна надолу към брат си.

— Това го знам добре — въздъхна Пъг.

Останалите замълчаха. Първите две деца на Пъг бяха загинали във Войната на студенокръвните.

Накор се изправи и каза:

— Да се разотиваме. Ще изпратя съобщение на нашите агенти да проверят дали атаката срещу Калеб е нещастна случайност, или част от нещо по-голямо.

— Накор, чакай малко — спря го Пъг, докато Миранда и Магнус излизаха. — Налага ли се да местим Макгрудър?

— Не. Предлагам да го оставим. Ако са били обикновени бандити, значи няма опасност. А ако нападателите на Калеб са агенти на Варен, нека да повярват, че са ни заблудили. Ако Макгрудър усети, че е под наблюдение, което няма да е трудно в такова забутано място, винаги можем да изпратим някой да следи наблюдателите.

Накор се ухили. Подобни планове винаги му бяха по вкуса.