Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Аз и сега съм гладен — оплака се Зейн.

Тад поклати глава.

— Но ще изчакам до сутринта — поправи се бързо брат му и отиде за одеялата.

— Сър, може ли да питам нещо? — каза Тад.

— Наричайте ме Накор, не сър. Какво ще ме питаш?

— Къде сме?

Накор замълча за момент, после се ухили.

— Още не мога да ви кажа. Ще разберете, щом Пъг реши какво да ви правим.

— Какво искате да кажете, сър… Накор?

Мъжът спря да се усмихва.

— Момчета, видяхте и чухте неща, заради които някои хора може да загинат — Тад пребледня, а Зейн се опули. — Пъг трябва да реши какво да правим с вас. Магнус е мислил, че сте чираци на Калеб, което означава определени неща. Вие не сте, което пък означава други. Не мога да съм по-подробен, но скоро ще научите волята на Пъг. Дотогава сте гости, но не се разхождайте без придружител. Разбрахте ли?

Двамата кимнаха и Накор излезе.

— Ще ни убият ли? — попита Тад, докато си лягаха.

— Той говореше принципно, не за нас.

— Но защо?

— Не знам — отговори Зейн. — Бащата на Калеб е могъщ, той е магьосник, като другия си син — момчетата изпитваха обичайния за простолюдието страх от магьосници, но се утешаваха с факта, че все пак става дума за бащата на Калеб. В техните умове високият ловец беше нещо като добронамерен чичо, което пък правеше Пъг нещо като дядо. Поне така се надяваха.

— Всички казват, че той притежава острова на Звезден пристан — продължи Зейн. — Това означава, че е някакъв благородник. Те имат врагове. Благородниците водят войни и се занимават с други опасни работи.

Тад подложи ръка под главата си.

— Уморен съм, но не ми се спи.

— Ами нали го чу? Не можем да ходим никъде. По-добре да пробваме да дремнем.

Тад зяпна в тъмния таван.

— Иска ми се да си бяхме в Звезден пристан.

Зейн въздъхна дълбоко.

— И на мен.

Всички бяха вперили очи в Накор.

Той измъкна портокал от сякаш бездънната си торба и го предложи първо на Миранда, а после на Пъг и Магнус. И тримата отказаха. Исаланецът заби пръст в кората и започна да я бели, процес, който всички бяха наблюдавали безброй пъти.

— Накор — каза Пъг. — Какво не ни казваш?

— Нищо. Или поне не знаех нищо, преди да се появи Магнус.

— Как така? — попита Миранда, която седеше на леглото на Калеб.

Пъг се бе разположил до краката му, а Магнус беше на единствения друг стол.

— Знаеш ли коя е старата селска вещица? — попита Накор.

— Не съвсем — отвърна Магнус. — Срещал съм я преди и усещах, че в нея има нещо повече от познаването на билки и правенето на отвари. Има мощ, но е заглушена.

— Каза, че Богинята я нарекла ехо — намеси се Миранда, после се обърна към Накор. — Това какво означава?

— Мисля, че разбирам, или поне частично — обади се Пъг. — Накор, кажи каквото знаеш.

Обичайното щастливо изражение на дребосъка изчезна. Вместо това се появи най-мрачната физиономия, която Пъг бе виждал на лицето му.

— Боговете са изключително мощни същества. Нашето разбиране за тях е ограничено от възприятията ни. И тримата сте били в Павилиона на боговете и знаете, че е едновременно истински и метафоричен. Това е място на ума, както и на тялото. Когато съм се сблъсквал с определен тип същества… — той спря, сякаш подбираше следващите си думи. — Споменах Залтаис — Пъг му кимна. — Помниш ли, казах, че е сън?

— Казваш това всеки път, като споменеш за него, но не си ни обяснявал.

Накор се усмихна.

— Предположих, че сам ще прозреш истината, защото дискутирахме тези неща в Крондор, преди Войната на студенокръвните.

— Всичко това е ново за мен, така че защо не обясниш отначало? — намеси се Магнус.

— Безименният спи — каза Накор.

Тримата знаеха за Налар, Великия бог на злото, прокуден от Контролиращите богове, или така наречените Велики.

— Поне такава е легендата. Когато започнали Войните на хаоса, Безименният подмамил валхеру да се опълчат на Дребните богове, така както по-рано накарал Дребните да се изправят срещу Контролиращите.

— Изучавал съм текстове не по-малко от жреците — обади се Магнус. — Но не бях чел, че Безименният е накарал Дребните богове да се опълчат на Великите. Той самият е бил Велик. Защо му е било да прави подобно нещо?

— За да наруши баланса — отговори Пъг. — Да промени отношенията между седемте Контролиращи — започна да изброява на пръсти. — Безименният, който е Мрак. Арч-Индар, Светлината; Ев-Дем, Работещият отвътре; Абрем-Сев, Строителят; Графт, Тъкачът на желанието; Хелбинор, Въздържащият се, и в средата Балансът.