Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Ишап — допълни Магнус.

Накор свърши с портокала, пусна обелките в торбата и облиза пръсти.

— След Войните на хаоса балансът се променил — той вдигна едната си ръка, показвайки четири пръста и сгънат палец. — Останали Безименният и четирите динамични бога: Абрем-Сев, Ев-Дем, Графт и Хелбинор.

Исаланецът разгъна палеца си.

— Ишап в средата, за да поддържа баланс. Донякъде той е най-могъщият бог, защото ще застане на някоя страна, ако тя е затруднена, и ще се опълчи на другата, която е с предимство. За да поддържа баланса. Всички те са в основата на съществуването на нашия свят. Един за действие, един за противодействие, един за висшата цел и ума и един за всички непознати и невидими неща, важни за нашето съществуване. Последният за баланс.

Събра връхчетата на пръстите си.

— Те са в единство. Формират тъканта на нашата реалност. Те са изражение на различни сили, които са жизнени и динамични и които на свой ред са изражение на нещо по-първично. Себеотдайната, Тази, Която е Светлина и Безименният, Този, Който е Мрак, са източникът на тези две първични сили. Богинята на Доброто загинала във Войните на хаоса и останалите петима били принудени да затворят Безименния в друг свят, под планина толкова голяма, че нашият свят би се събрал в някоя дупка на върха й.

— Там лежи той — Накор се огледа. — Залтаис беше един от сънищата му.

— Мислех, че разбирам, ама май не е така — каза Пъг.

— Ако някой лежи в затвор, не може ли да сънува, че някой друг седи на далечен трон и събира армии, които да го освободят?

— Нима Залтаис е събирал армия, за да щурмува друга реалност? — възкликна Миранда.

— Не, това е просто метафора — отвърна Пъг.

— Всичко е метафора — отговори Накор. — Вещицата е ехо от Богинята на Доброто.

— Чакай — намеси се Магнус. — Старата жена, която видях в Павилиона, може и да е била такава, но вещицата си е истински човек.

— Несъмнено — съгласи се Накор. — Боговете често оставят малка част от себе си в смъртните. Така разбират как да проявяват своите роли в света и да изпълняват задълженията си към вярващите в тях. Когато смъртният умре, искрата се завръща при бога. Взаимоотношенията между боговете и хората са сложни. Боговете се проявяват по начина, по който ги виждат хората. Банат в Мидкемия и Калкин в Новиндус са на практика един и същ бог, но изглеждат различно.

— Значи старата вещица има в себе си божествен отпечатък? — попита Магнус.

— Точно така. Арч-Индар е мъртва, поне според нашите разбирания, но нейната мощ е толкова голяма и фундаментална, че дори векове след смъртта й нейното ехо продължава да ни оказва влияние.

— Затова ли започна онази религия в Крондор? — попита Миранда.

— Не съм я започнал — отговори Накор. — Просто я възкресих. Когато се появи аватарът, разбрах, че и богинята ще се върне. Щом момичето, Алийта, започна да демонстрира способностите си, разбрах, че това е правилният избор.

— Когато това се случи, останалите богове ще освободят Безименния, за да възстановят реда. Без Арч-Индар, която да противодейства на злото му, той ще остане затворен — Накор ги огледа един по един.

— Освен това не забравяйте, че Ишап също е „мъртъв“. Но последователите му набраха сили. Той ще се завърне преди Богинята, защото неговият храм е възстановен отпреди доста време, а моят е още млад. Но когато Ишап и Арч-Индар се завърнат, останалите Контролиращи богове ще освободят Безименния.

— И наличието на вярващи ще причини това? — попита Магнус.

— Рано или късно — отвърна Накор. — Можем само да гадаем след колко време.

— Векове — обади се Миранда.

— Ако имаме късмет — каза Накор. — Може и повече. Вероятно никой от нас няма да го доживее. А ние живеем много по-дълго от другите хора!

— Говорите за неща, които ще се случат след векове в бъдещето — повиши глас Магнус. — Какво общо има това с настоящата ситуация?

Накор разпери театрално ръце.

— Нямам представа. Пъг, ти имаш ли?

— Донякъде. Един от проблемите ни е, че Безименният продължава да влияе индиректно на нашия свят дори от такова разстояние. Богинята на Доброто може и да е оставила ехо след себе си, но опонентът й има по-голямо предимство. В известен смисъл ние сме нейни агенти и се борим с онези, които са под влиянието на Безименния.

— Съмнявам се, че нашият стар враг Лесо Варен е осъзнал кога е станал зъл. Може би е било въпрос на избор — сделка за власт срещу служба.

— А може и да не знае на кого служи — предположи Накор. — Помниш ли ситуацията със Сълзата на боговете?