Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Пъг въздъхна.

— И без да съм я срещал, разбирам защо синът ми я обича, както и вас. Постъпили сте смело, като сте се върнали при каруцата.

— Даже глупаво, доколкото разбрах от разказа им — обади се Накор. — Калеб не ви ли каза да отидете в селото, ако се измъкнете от бандитите?

— Да — отвърна Тад. — Каза, но вече бяхме убили двама и решихме, че може да има нужда от помощ. Освен това вече имахме два меча.

Пъг поклати глава.

— Аз лично се радвам, че не сте се подчинили, и ви се възхищавам, защото в противен случай щях да загубя сина си — за момент погледът му се разфокусира, сякаш беше някъде далече. — Това е нещо, от което се страхувам повече, отколкото си представяте. Е, какво да правим с вас?

— Калеб ни водеше към Кеш или към Крондор, защото при нас няма работа. Ако имате нужда от чираци, ние сме готови — каза Зейн.

— Вярно ли е, Тад?

— Да, сър.

— Имаме нужда от чираци — отвърна Пъг. — Първо обаче трябва да видим за какво ви бива.

Пъг се изправи и момчетата го последваха.

— Накор ще ви дава инструкции, докато синът ми се оправи. След това ще имам друга задача за него и ще ви подложим на още изпитания. Сега имам работа, така че сте свободни.

Момчетата излязоха и Тад се ухили. Страховете им бяха заменени от надежда, защото отначало се бяха стреснали не на шега от думите на исаланеца.

— Накор, а за какво ще чиракуваме? — попита Тад, докато вървяха по коридора.

— Това ще се разбере тепърва, млади приятелю. Не съм сигурен, че имаме име за това, което ще правите. Да речем, че ще работите.

— Каква работа? — поинтересува се Зейн.

— Най-разнообразна. Неща, които дори не си представяте. Защото ако станете служители на Конклава на сенките, това ще е нещо повече от занаят — той внезапно стана сериозен. — Ще е доживотно обвързване.

Момчетата не бяха сигурни какво точно означава това, но от изражението на Накор усещаха, че няма да са много щастливи, когато разберат.

Зейн беше почервенял от гняв.

— Няма да го направя! — извика той с непокорен глас.

— Трябва — отвърна Тад. — Иначе ще си навлечеш повече неприятности, отколкото си представяш.

— Глупаво е — настоя Зейн. — Щом не съм се научил досега, никога няма да мога.

— Прекара целия си живот на брега на езеро, а не можеш да плуваш — ядоса се и Тад. — Ето това е глупаво. Накор каза, че трябва да се научиш.

Стояха под едно дърво. Останалите ученици шляпаха из плиткото, неколцина плуваха навътре. Тад беше приличен плувец, но Зейн така и не се бе научил.

В този момент се появиха шестте сестри от Питирендар, говореха на мелодичния си език. Момчетата вече бяха започнали да свикват с това, че много от обитателите на Острова на чародея са странни. Разбира се, хората бяха повече от посетителите от други светове. Сред тях имаше и няколко човешки момичета, които се бяха сприятелили с братята. Но по някаква причина шестте сестри предизвикваха по-силна реакция сред мъжките ученици. Тад и Зейн не правеха изключение.

Четири от момичетата бяха голи, както обикновено. Другите две носеха прости бели ризи, които свалиха, щом стигнаха до брега. След това и шестте се гмурнаха грациозно във водата.

— Добре — възкликна Тад. — Като искаш, стой тук. Аз отивам да плувам!

Зейн вече бе скочил на крака.

— Може и да си прав. Май е време да се науча — забърза след брат си и се бухна във водата.

Накор и Калеб ги наблюдаваха от известно разстояние.

— Как се справят? — попита Калеб.

Накор сви рамене.

— Те са добри момчета. Но ако не беше злополучният инцидент с теб, никога нямаше да се озоват тук. Нямат никакви специални умения, дарби и таланти.

— Освен че са добри момчета.

— Добри хора имаме в излишък — каза Накор. — Само че ни трябват няколко корави копелета, които биха изтръгнали и сърцето на майка си, ако се наложи — и обърна гръб на езерото, където момчетата се пръскаха с момичетата от Питирендар. Калеб стана и двамата тръгнаха към вилата.

Раните на Калеб вече бяха зараснали и той се движеше почти без болка.

— Знаеш, че ако не беше баща ми, и аз щях да съм просто „добър момък“.

— Ти имаш множество специални дарби — отвърна Накор.

— Например?

— Ти си невероятен ловец, разчиташ следи и се оправяш в горите не по-зле от елфите.

— Както би се научил всеки младеж с поне мъничко талант, пратен да живее сред елфите. Да виждаш множество талантливи ловци на острова?

Накор замълча.

— И двамата знаем, че причината, поради която ме пратиха при Томас в Елвандар, беше, че тук бях нещастен. Баща ми мислеше, че промяната ще е добра за мен, и бе прав. Има разлика между това да си единственият човек между елфите и да те уважават, и това да си единственият без магическа дарба сред децата и да те презират.