Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Ще стигна и до това — Магнус започна да разказва за пътешествието си в залите на Лимс-Крагма, а Зейн се приближи до Тад, сякаш търсеше опора.

— Белокосата изглеждаше точно като селската вещица. Каза, че вие двамата — Магнус махна към баща си й другия мъж — се досещате коя е. Според Лимс-Крагма била ехо.

Пъг се обърна към дребния мъж.

— Какво мислиш, Накор?

— Помниш ли Залтаис, с когото се сблъскахме при нашествието на Изумрудената кралица? Казах ти, че той е сън.

— Не съм чувал за това — намеси се Магнус.

— Има много неща, за които не си чувал — Пъг се намръщи на сина си. — Какво си въобразяваше? Защо отиде в царството на Богинята на Смъртта?

— Защото на Калеб му оставаха броени минути. Освен това ти си бил там два пъти и си жив.

— Втория път не беше по мой избор — напомни му Пъг. Магнус знаеше историята. Баща му почти бе загинал при сблъсъка с демона, предвождал армиите на Изумрудената кралица по време на Войната на студенокръвните.

— Но първия път си отишъл да потърсиш баба и си се върнал.

— С Томас едва оживяхме при първото посещение в залата й. Можеше да се озовеш в капан.

— Татко, залата е илюзия.

Накор поклати глава.

— Илюзиите на боговете убиват по-лесно от стомана. Могат да са достатъчно истински, когато се наложи.

— Това е лудост. Можеше да загубя и двамата си синове — намеси се Миранда.

Магнус присви сините си очи.

— Обучихте ме добре. Не се подведох по илюзията и я предизвиках да се промени. Срещнахме се в Павилиона на боговете.

Пъг и Миранда се спогледаха.

— Бих рискувал всичко, за да спася брат си — Магнус видя недоволното изражение на майка си и продължи: — Знам, че се притесняваш и за двама ни, но нали останахме живи.

— Факт, който трябва да обсъдим — каза Пъг. — Накор?

— Ще ти кажа каквото знам — отвърна дребният мъж с усмивка и посочи момчетата. — Първо да се оправим с тях.

Пъг се обърна и въпреки че бе говорил с Тад и Зейн само преди няколко минути, сякаш ги съзираше за първи път.

— Та кои бяхте вие?

— Аз съм Тад. Това е Зейн. Ние сме от Звезден пристан.

— Защо бяхте със сина ми? — попита Миранда.

Тад започна да разправя за празника и как се бяха събудили в каруцата. Разказът беше малко накъсан, но сравнително точен.

— Значи не сте чираци на Калеб? — попита накрая Магнус.

Тад и Зейн се спогледаха виновно.

— Никога не сме се представяли за негови чираци.

— Макгрудър го каза.

Тад сви рамене.

— Калеб ни водеше към Яр-Рин и след това към Кеш, за да ни намери занаят. Ако не успееше там, щеше да ни заведе в Крондор. Правеше го по молба на майка ни.

— Вече знаете повече, отколкото трябва, само от това, което сте чули и видели за един ден — каза Пъг. — Трябва да помислим какво да ви правим. Междувременно можете да си починете. Накор, намери им стая и после ела да поговорим.

Накор кимна и махна на момчетата да го последват. Тад и Зейн тръгнаха послушно след него.

— Аз съм Накор и съм комарджия. Знаете ли игри с карти? — братята отговориха отрицателно и той поклати глава. — Загубил съм форма. Никой на този остров не играе. Вие с какво се занимавате?

Момчетата мълчаха, сякаш и двамата чакаха другият да отговори.

— С разни неща — отвърна накрая Тад.

— Какви? — попита Накор, докато ги водеше по коридор с врати от двете страни.

— Товарим и разтоварваме — обади се Зейн.

— А, значи сте хамали.

— Не съвсем — отвърна Зейн. — И можем да караме каруца!

— Колари?

— Не точно. Но аз мога да управлявам лодка — каза Тад. — И двамата разбираме от риболов.

— А аз мога да ловувам. Калеб ме заведе веднъж и ми показа как се стреля с лък. Каза, че съм имал талант. Уцелих един елен съвсем сам! — гордостта в гласа на Зейн личеше съвсем ясно.

— Понякога помагах на Фаулър Кенси да плете мрежи — добави Тад. — Той ме научи как да хващам патици в езерото.

— А аз помагах на ковача Ингвар, като оправяше казаните. На него не му се занимаваше с калайджийство и ме научи. И знам как се поддържа пещ, та да не изгасне до сутринта, и как се закалява стомана — Тад го изгледа със съмнение. — Гледах го, достатъчно пъти!

Накор ги заведе в една празна стая с четири легла с навити постели.

— Е, това е доста впечатляващ списък с умения за момчета на вашите години — махна им да разгънат постелите и посочи една ракла до вратата. — Одеялата са там. Има свещ и огниво, но няма да ви трябват. Предполагам, че ще заспите веднага щом се махна. До разсъмване има още три часа, така че си починете. Като се събудите, някой ще дойде и ще ви донесе нещо за ядене. Сигурно ще сте гладни.