Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Добре ли си?

— Ще оживея — отвърна Зейн, изправи се и изпъшка. — Той как е?

Двамата се обърнаха към поваления бандит.

— Мисля, че си го убил — каза Тад, след като коленичи до него.

Лицето на мъжа представляваше кървава каша заради смазания нос и дълбоката рана на челото. Зейн се наведе и докосна гърдите му. Очите на разбойника внезапно се отвориха и той посегна да го хване за туниката. Момчето изписка от ужас и отскочи, а мъжът се опита да избърше кръвта от лицето си. И измърмори нещо неразбираемо. Убийствените му намерения бяха очевидни.

Тад вдигна изпуснатия от Зейн клон и го удари с все сила по главата. Бандитът падна със стон. Тад го удари отново и тялото му потръпна и застина.

Зейн се приближи до брат си.

— Май не диша.

— Надявам се — отвърна Тад.

— Ти го уби — каза Зейн със смес от ужас и възхищение.

— Иначе той щеше да ни убие.

— Ей!

Двете момчета замръзнаха. Вторият бандит се връщаше.

— Видя ли ги? — долетя гласът му вече по-отблизо.

— Тука са! — извика Тад с престорено дебел глас.

Зейн се ококори, но брат му посочи дървото и на свой ред сплете ръце в стреме. Зейн бързо се покатери на клона.

— Аз ще го примамя, а ти го фрасни! — прошепна Тад.

— Дай ми тогава тоягата, глупако!

Тад тъкмо щеше да му я подхвърли, когато се появи и вторият бандит. Беше останал без дъх, но щом видя момчето над поваления си другар, измъкна меча си и се втурна напред.

Тад замръзна за момент и едва успя да се наведе, за да не му отсекат главата. Острието се заби дълбоко в дървото, като брадва. Заседна здраво и мъжът не успя да го извади веднага. Тад се възползва от това и го прасна с тоягата през лицето.

— Проклятие! — изрева мъжът и отблъсна тоягата с лявата си ръка. По лицето му имаше драскотини, но ударът не бе успял да причини сериозни вреди. Тад сграбчи дръжката на меча, измъкна го и застана срещу бандита.

Мъжът извади камата си.

— Дано да можеш да го използваш, защото иначе ще те изкормя като пиле заради това, което стори с Матиас.

И тръгна напред. Изведнъж над главата му се появиха два крака и Зейн скочи от клона и го изрита във врата и рамото. Тежестта на момчето повали бандита и Тад видя учуденото му изражение и чу шумното изпукване, когато вратът му се счупи.

Зейн обаче отново беше паднал лошо и стенеше на земята. Все пак Тад първо провери разбойника в краката си. Главата на мъжа бе извита неестествено, безжизнените му очи бяха зяпнали в небето. Тад се обърна към Зейн, който лежеше неподвижно, и побърза да коленичи до доведения си брат.

— Май си счупих гръбнака — изпъшка Зейн.

— Наистина ли? — попита притеснено Тад.

— Боли ужасно.

Тад го ощипа силно по крака.

— Това усещаш ли го?

— Ау! — извика Зейн и се надигна. — Боли бе!

— Значи гръбнакът ти не е счупен — Тад се изправи и му подаде ръка.

— Откъде знаеш?

— Джейкъб Стивънсън ми каза, че когато бащата на Туоми Круум паднал от плевнята и си счупил гръбнака, не можел да усеща нищо под кръста.

— Гадно.

— Няма значение. Умрял на другия ден.

— А бе доста ме боли — опита се да изтръгне съчувствие Зейн.

— Вземи другия меч.

Зейн се наведе и прибра оръжието на първия разбойник.

— Трябва да се върнем при каруцата.

— Калеб каза да не се връщаме — отвърна Зейн.

— Може да има нужда от помощ! — извика разпалено Тад.

— Дали е добре?

— Щом ние убихме тия двамата, съм сигурен, че Калеб е успял да се справи с останалите трима — отвърна Тад със смесица от страх и вълнение.

Зейн не изглеждаше убеден, но го последва.

Тръгнаха предпазливо нагоре. Вече беше тъмно и се ориентираха трудно през гъстите шубраци. Щом видяха пътя, спряха и се ослушаха. Лекият ветрец шумолеше в листата и се чуваха няколко горски птици, но иначе всичко бе спокойно.

Двамата излязоха на пътя и се огледаха.

— Къде е каруцата? — прошепна Тад.

Зейн сви рамена, но жестът му остана незабелязан.

— Не знам. Не съм сигурен къде излязохме.

Отляво се дочу изпръхтяване на кон. Явно се бяха изкатерили по на изток, отколкото предполагаха. Момчетата тръгнаха предпазливо, готови да побегнат при първата опасност.

В здрача едва забелязаха първото тяло, проснато от другата страна на коловозите. Беше бандитът, който ги бе заговорил. Малко по-надолу двата все още впрегнати коня се опитваха да пасат каквото могат. До каруцата лежеше друг мъртъв бандит. Двамата заобиколиха и видяха тялото на онзи с арбалета, проснато до предното ляво колело, а до него имаше още някой. Калеб. Беше облегнат на колелото, но бе в безсъзнание.