Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Момчетата се спогледаха отново. Никой от тях не беше хващал меч, а и не си бяха представяли, че ще се случи.

— Младият Том Сандерлинг стана войник в Наб-Яр и се научи да борави с меч — каза Зейн.

— Кешийските воини-псета се обучават в бой с меч — обясни Калеб. — Доколкото си спомням, баща му не бе никак доволен от това, че стана войник.

— Вярно, но искам да кажа, че щом той можа да се научи, ще успеем и ние.

— Може да ни покажеш — добави Тад. — Ти носиш меч, значи знаеш как се използва.

— Може би — отвърна Калеб и осъзна, че няма да е лошо да им покаже основните неща, когато спрат да нощуват.

Тад замахна диво към Калеб, който се мръдна и го прасна по ръката с пръчката, която бе отсякъл преди минути. Момчето изпищя и изтърва меча му на земята.

— Първото правило — каза Калеб и се наведе да вдигне оръжието от земята — е да не изтърваваш меча.

— Заболя ме — оплака се Тад и заразтрива ръката си.

— Не толкова, колкото ако използвах истинско оръжие. Макар че и тогава нямаше да те боли дълго, защото вече щях да съм те изкормил — той подхвърли меча на Зейн, който го улови сръчно. — Браво. Бърз си и имаш стабилна ръка. Да видим дали ще повториш грешките на Тад.

Мечът в ръката на Зейн сякаш бе жив и смъртоносен. Беше по-тежък, отколкото очакваше момчето, и имаше странен баланс. Зейн раздвижи леко китката си в различни посоки.

— Правилно — каза Калеб и заобиколи огъня, за да застане срещу него. — Свикни му. Нека да стане естествено продължение на ръката ти.

И внезапно замахна с пръчката, за да удари Зейн по ръката, както бе ударил Тад, но момчето извъртя китка и успя да парира.

— Много добре — каза Калеб и отстъпи. — Май имаш талант. Къде си го научил това?

— Не съм — Зейн се ухили и отпусна меча. — Просто се пазех да не ме удариш.

Калеб се обърна към Тад.

— Видя ли как го направи, Зейн?

Момчето кимна.

Калеб се приближи до Зейн и хвана китката му.

— Като я завъртиш така, най-ефективно ползваш силата на ръката и енергията й. Някои мъже използват цялата си ръка, чак до рамото, и понякога това се налага за париране, но принципно колкото по-малко сила влагаш отначало, толкова повече ще спестиш за после.

— Калеб, колко продължава една битка?

— Повечето са кратки, Тад. Но ако двамата противници са равностойни, може да се проточи и тогава ще зависи от издръжливостта. А ако си в голяма битка, щом убиеш някой, насреща ти ще изскочи друг.

— Нещо не ми допадат битките — измърмори Зейн. — Май е по-добре да си намеря наистина бърз кон.

Тад се засмя.

— Това не е лош поглед върху нещата — отвърна Калеб.

След още няколко минути прекратиха тренировката и се приготвиха да легнат под каруцата.

— Аз ще поема първата стража. После ще събудя Тад, а след това е Зейн.

— Стража ли? — опули се Тад. — Досега не сме стояли на стража.

— Бяхме близо до Звезден пристан — Калеб се огледа, сякаш искаше да прецени дали нещо не дебне в мрака. — Оттук до Яр-Рин е по-малко цивилизовано. Навлизаме в Долината.

Долината на сънищата беше безкраен низ от ферми, градини и села, разположени покрай многобройните потоци, които извираха от Звездните стълбове. Регионът беше причина за конфликт между Кралството и Велики Кеш от повече от век. И двете страни изпращаха свои патрули, но според официалната спогодба кралските не слизаха много на юг, а кешийските не ходеха много на север. В резултат регионът се бе напълнил с разбойници, бандити и наемнически отряди. Често се случваше да нападнат някой град или да изгорят цяло село. Ако нещата станеха твърде неконтролируеми, едната страна си затваряше очите, а другата изпращаше армия, за да се справи с проблемите.

Зейн се огледа, сякаш очакваше опасност зад всяко дърво. Тад не беше толкова убеден.

— Че какво ще искат бандитите от празна каруца?

— Биха взели всичко, което може да се продаде. Хайде, време е за сън.

Калеб пое първата стража. Нощта течеше и той на два пъти се надигна да види дали момчетата са заспали на своя пост. И двамата бяха, и той ги разбуждаше с укор, като обещаваше да не каже на другия за издънката.

До третата нощ момчетата вече бяха нащрек и Калеб можеше да спи спокойно до зазоряване.

— Още една нощ на открито, момчета. Утре към обед ще стигнем Яр-Рин — каза Калеб. Каруцата все така подскачаше по пътя.

Момчетата кимнаха без ентусиазъм. Неколкодневното пътуване си бе казало думата — и двамата бяха натъртени и схванати от непрестанното друсане по това, което минаваше за пътища в този край. Заради постоянния конфликт нито една от нациите не си правеше труда да ги поддържа. Понякога от градовете изпращаха работници, ако се окажеше, че търговията е застрашена, но това се случваше изключително рядко.