Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

— Вътре има сухи дрехи.

— Никога не съм се чувствал толкова зле след пиене — каза Тад, докато се обличаха.

— Несъмнено — съгласи се Калеб. — Уискито носи тежък махмурлук.

— Защо ни напи? — попита Зейн, докато навличаше чиста туника.

— За да не се налага да ви пребивам, за да напуснете Звезден пристан.

Двамата сякаш чак сега се събудиха и се огледаха.

— Къде сме? — попита намръщено Зейн.

— На път към Яр-Рин, а след това към Джонрил.

— Защо пък Джонрил? — намръщи се и Тад.

— Защото майка ви не харесва как се развивате в Звезден пристан и ме помоли да ви взема с мен — той им махна да продължат с обличането. — Двамата сте безделници, откакто мина Избирането преди две години.

— Не е вярно, Калеб! — извика Зейн, завърза панталоните си и погледна брат си. — Работим, когато има какво.

— Хамалството няколко дни в месеца не е занаят.

— Правим и други неща — добави Тад. — Помагаме за жътвата, а и при някои строежи.

Калеб се усмихна.

— Знам, че опитвате. Но в момента няма много работа, а ще стане по-зле, когато отворят новия търговски маршрут, защото ще си водят собствени работници от Ландрет. Майка ви е права. Ако искате да сполучите в живота, трябва да напуснете Звезден пристан.

Момчетата се облякоха, Калеб им махна да се качат в каруцата, седна на капрата и плесна конете с юздите. Щом потеглиха, продължи:

— В момента положението в Кралството не е много добро. Познавам хора, които ще ви намерят работа, но никой, който да ви вземе за чираци. Но в Кеш е по-добре, а в Джонрил има хора, които ми дължат услуги. Ще видим дали ще се намери някой, който да вземе двама обещаващи младежи. Изучете занаят, станете майстори и след това, ако искате, се връщайте в Звезден пристан.

Каруцата друсаше. Зейн беше свил колене до гърдите си, а Тад бе изпънал крака. И двамата знаеха, че ги очаква дълго пътуване.

Каруцата подскачаше по пътя, конете вдигаха облачета прах. Следобед напече и момчетата започнаха да се оплакват. Бяха недоспали, беше им скучно и тръпката от пътуването скоро премина. Калеб си мълчеше, защото разбираше стреса, който им се бе стоварил с последните събития.

По някое време двамата свършиха със съжаленията и гнева към решението на майка им да ги отпрати. Напълно разбираха причините й. Звезден пристан не просперираше и бе трудно да се намери работа. Младежкият им оптимизъм ги бе карал да вярват, че нещата някак си ще се оправят, но към края на деня вече признаваха, че решението й е правилно. В крайна сметка щяха да приемат промяната, но в момента се чувстваха прекарани. Поне за успокоение на Калеб и двамата не споменаваха Ели като евентуална причина за решението на Мари.

Калеб познаваше момчетата отдавна и се бе привързал към тях. Бяха му почти като синове и макар че не го приемаха като баща, те го уважаваха като човек, когото майка им цени и обича.

Беше виждал Мари рядко, докато бе омъжена, но дори тогава знаеше, че е привлечена от него. Виждаше го в очите й, въпреки че тя се стараеше да е благопристойна съпруга. По-късно сама му бе признала. Той също я бе заглеждал, но както с всяка омъжена жена, се бе постарал да не мисли за глупости. Две години след тролското нападение и смъртта на съпруга й бяха станали любовници.

Калеб много искаше да се установи с Мари, но знаеше, че това е невъзможно. Работата за Конклава на сенките изискваше непрекъснато да пътува и да се изправя пред опасности. Нямаше да го има твърде много време, а Мари заслужаваше нещо по-добро.

Но тя никога не се бе оплакала, нито показваше интерес към други мъже. Калеб все пак се надяваше, че един ден ще я убеди да се премести с него на Острова на чародея — мястото, което смяташе за дом, — а може би той щеше да се установи в Звезден пристан. Реши да изостави тези мисли, защото щяха да му докарат лошо настроение, и каза:

— Като стигнем Наб-Яр, ще продадем каруцата и ще си купим коне.

— Ние не можем да яздим — обади се Зейн.

— Ще се научите.

Момчетата се спогледаха. Язденето беше за благородниците, войската и богатите търговци и пътници. Простите жители пътуваха с каруци. Но пък звучеше интересно, а всичко, което щеше да разсее скуката от пътуването, бе добре дошло.

Тад сви рамене, а Зейн се ухили.

— Може да станем куриери.

Калеб се засмя.

— За целта ще трябва да станете много добри ездачи, а и зависи как се справяте с меча.

— С меч ли? — учуди се Тад.

— Куриерите получават много пари за доставяне на бързи съобщения и трябва да могат да се справят с разбойниците по пътищата.