Реймънд Фийст - Полетът на Нощните ястреби

Накор извади от раницата си малка колба и измъкна запушалката. Капна една капка на устните на умиращия и зачака. Устата на Ерик помръдна и Накор капна нова капка. Продължи това упражнение почти петнадесет минути, след което седна до леглото и зачака.

След няколко минути очите на херцога потрепнаха и се отвориха. Той примигна и успя да прошепне:

— Накор?

Дребосъкът се усмихна.

— Помниш ме значи.

Ерик фон Даркмоор — някогашен сержант от Пурпурните орли на Калис, ветеран и герой от Войната на студенокръвните, а сега херцог на Крондор и рицар-маршал на Запада, се надигна.

— Наистина е трудно да те забравя, стари приятелю.

— Изглеждаш по-добре.

— И се чувствам по-добре — каза Ерик и раздвижи ръка. — Какво направи?

Накор посочи колбата.

— Купих ти малко време. Трябва да поговорим.

— Ами побързай — отвърна херцогът, облегна се назад и се засмя сухо. — Като гледам, не ми остава много. А ти как въобще се появи тук?

Накор махна с ръка.

— Изчаках никой да не гледа и влязох през прозореца.

— Също като стария херцог Джеймс, като беше млад.

— Нещо такова.

— И защо тормозиш един умиращ?

— Имам нужда да поживееш още малко, Ерик.

— С удоволствие бих ти помогнал: но май съдбата има други планове.

— Как се чувстваш?

Херцогът протегна ръце напред.

— Изненадващо добре. Пак ще попитам, какво ми направи?

— Това е отвара, която научих от един жрец, живеещ далеч оттук. Ще те възстанови.

— Ще ме възстанови ли?

— Ще те държи жив още малко, а ако изпиеш още — и за повече време.

— Не съм сигурен, че това ми харесва, Накор. Тялото ми ме предаде и е много неприятно да разчитам на други. Вече дори не мога да стана да се изпикая. Нищо не е по-унизително от това да се събудиш подмокрен като бебе. Предпочитам да умра, отколкото да изкарам още време в леглото.

— Това няма да е проблем — ухили се Накор. — Отварата ще те направи по-силен.

Ерик го погледна.

— Току-що осъзнах, че виждам по-добре.

— Да, отварата е наистина много добра.

— Така ли успяваш да изглеждаш непроменен през последните петдесет-шестдесет години?

— Не. Знам и някои други трикове.

— Добре, щом можеш да ме изкараш от това легло, за да защитавам кралството още малко, няма проблем. Но каква е твоята причина да ми помогнеш?

— Ами… преди всичко те харесвам.

— Благодаря, Накор, и аз те харесвам.

— Ти си последният от мъжете, които тръгнаха на юг с Калис и Боби.

— Бях там, спомням си. Оценявам носталгията, Накор, но каква все пак е истинската причина?

— Имаме нужда от някой приближен до Короната, да помогне, когато се наложи.

— Ние? Искаш да кажеш Черният магьосник?

— Да. Пъг.

Ерик въздъхна и поклати глава. След Войната на студенокръвните Кеш беше настъпил срещу почти разрушения Крондор в опит да спечели предимство във вечната битка със северния си съсед. Пъг, по това време херцог на Звезден пристан и васал на Островното кралство, бе отказал да използва магия, за да унищожи нашествениците. Все пак бе убедил кешийците да се оттеглят, но бе унизил Патрик, тогавашен принц на Крондор, а сега крал.

— Пъг е персона нон грата, откакто не се подчини на принц Патрик. Роби не е толкова рязък, но общата кралска памет е дълга. Пъг отцепи Звезден пристан и го направи независим. От гледна точка на трона, това е измяна.

— Точно затова имаме нужда от теб, да ги убедиш в противоположното. Ерик, задава се нещо лошо.

— Колко лошо?

— Много.

— Като Изумрудената кралица?

— По-лошо — отвърна ниският комарджия.

Ерик замълча за момент, после каза:

— Накор, иди до онази маса — и посочи една продълговата маса до стената. — Отвори кутията.

Накор се подчини и отвори малката дървена кутия с месингова дръжка, която бе поставена на масата. Вътре имаше черен амулет. Той вдигна верижката и го разгледа.

— Нощни ястреби?

— Получихме го от един от нашите агенти във Велики Кеш. Подозирам, че ти и сподвижниците ти имате толкова агенти, колкото и ние.

Накор се обърна към стария херцог. Очите на Ерик бяха изпълнени с енергия, а гласът му ставаше все по-силен.

— О, няма проблеми с вашия… как го наричате? Конклав?

Накор не каза нищо, но се усмихна леко.

— Вие не сте единствените, които плащат за информация, стари приятелю. Служих с теб и Калис достатъчно, за да знам, че имате само добри намерения, без значение каква е официалната позиция на Короната. Честно казано, Патрик имаше нужда от урока, който му даде Пъг, когато кешийците бяха пред стените ни. По същия начин, по който армията им имаше нужда да бъде отпратена с подвита опашка. Но ако се наложи да избирам между вашата представа за по-добро и дълга си към Короната, знаеш какво ще направя.