— Госпожице, безуспешно се мъча да се свържа с вашия абонат четири-седем-едно-девет-четири-едно. Бихте ли ми Казала какъв е проблемът?
След десетина минути чакане дойде и отговорът.
— Прав сте, господине. От вчера сутринта номерът е анулиран. Наш пропуск е, че не сме го предали на операторите.
Анулиран. Ръцете и краката му трепереха неудържимо. Козела беше изчезнал… По-лоша вест не можеше да получи. Потърси го в Ескадрона, но остър фелдфебелски глас му отговори:
— Поделение единайсет тринайсет преустанови съществуването си! Ние сме квесторски екип по ликвидацията.
— Търся генерал Иван Жаров — неуверено каза Императора.
— Не познавам такъв… Момент, ще попитам… — но отговорът беше същият. — Генералът не се е появявал в поделението повече от седмица, господине.
* * *
Козела беше изчезнал. Императора запали цигара, наля си уиски, макар че беше много рано още — само осем и десет сутринта — дръпна пердетата и се взря в язовира. Обичаше да гледа водни площи… Съсредоточаваше се и като че ли успяваше да избистри мислите си… И видя лодката. Някъде в далечината, на близо километър от резиденция „Ангор“ някаква черупка с гребла и рибар вече бяха оживили изкуственото езеро.
— Комбол — извика той шефа на охраната си. — Я ми дай морския бинокъл.
Възрастен мъж с брада, плешив като коляно, ловеше риба. Когато центрира окуляра в него, тъкмо вадеше поредния си костур.
Императора загуби интерес към лодката и отново се хвана за мобифона. От „Пентхаус“ дойде пореден отговор:
— Не, господин Изов, генерал Жаров отсъства от петък. Не е казвал никому кога ще се върне.
Къде потъна Козела, по дяволите! Ако е напуснал страната, щеше да предупреди своя партньор, д’еба мама му!
Грабна телефонния указател и започна да издирва номера на бившата му съпруга. След известна импровизация все пак успя да я открие.
— Госпожо, съжалявам, но не мога да ви се представя… Спешно ми трябват някакви координати или поне сведение за бившия ви съпруг Иван Милетиев.
— Кой сте вие? — попита неучтив глас на жена, която пуши много и евтини цигари.
— Съжалявам, не мога да ви се представя, а не искам да ви лъжа с измислено име.
— Нищо не зная за Козела! — продължи през кашлица тя, но някой грабна слушалката.
— Императоре, вие ли сте? — попита мъжки глас.
Валери Савов, Валериан Изов или Императора замръзна на слушалката.
— А вие кой сте?
— Полковник Проданов от главно следствено. Човекът, който ви отне паспорта!
— Грешите — събрал сетни сили, каза Императора. — Аз не съм нито… как беше прякорът, нито някой ми е отнемал паспорта.
— Добре, добре — мъжът звучеше весело, дори дружелюбно. — Козела пи кафе и излезе, както казват тарикатите. Тоест, напусна страната. Вчера влязох във връзка с ИНТЕРПОЛ и започнахме издирването му. Това е всичко, което жена ми и аз знаем за генерал Иван Милетиев, съжалявам, ако не ви е достатъчно… Скоро ще се срещнем и с вас, Валери Савов. Кажете на вашата курва да ви приготви дебело бельо и вълнени чорапи. При нас е студено. Икономическа криза! Пускаме парното само на Коледа.
Линията заглъхна.
Може ли целият този ужас да е истина?, питаше се Императора, когато Нели се появи.
— Станал си с кокошките, скъпи! — кокетно каза тя. — Искам да се чукаме. Отивам да пишкам, да взема душ и да си… Като съм готова, да си в леглото.
Нели влезе в банята.
Само ми е до ебане сега! Императора излезе на терасата и се загледа в рибаря. Сега вече беше на стотина метра от собствения му кей… И тогава видя с просто око, че в ръцете му има не въдица, а снайпер.
Бъстър Китън простреля Императора в челото, извади извънбордовия си мотор, дръпна стартера и на зиг-заг започна оттеглянето си.
Охраната изпразни няколко пълнителя по отдалечаващата се лодка с пълното съзнание, че стреля по недосегаема мишена. После всичко утихна. Когато Нели излезе от банята, Император Валериан беше най-мъртвият император в историята на страната.
* * *
Когато затвори телефона, полковник Проданов се обади на Централната служба за борба с организираната престъпност.
— Момчета, в село Голяма Раковица се е скрил един бандит — викат му Валери Савов, Валериан Изов или Императора. Искам бърлогата му да изгори до основи, а той да ми бъде, сервиран на масата с лимон в устата и морков в гъза. Действайте!
Момчетата от ЦСБОП закъсняха. Императора беше мъртъв. Във вилата нямаше никой.
Нищо друго не им оставаше освен да я запалят и да се разкарат.
Читать дальше