Христо Калчев - Цикълът на Месалина

Последва ново мълчание.

— Утре идвам за тялото на дъщеря си, генерал. Ще ви съобщя допълнително точния час.

— Ще ви чакам, господин Алкалай… Господин Алкалай, Кой е Иван Фомич Севгун?

Алкалай този път мълча прекалено дълго.

— Откъде знаеш това име? — троснато попита той.

— В София е… От няколко дни, с два частни самолета и един транспортен за колите на придружителите му.

— Ще говорим на четири очи! — Каза Алкалай и прекъсна връзката.

— Нели? — попита Козела. — Кога заповяда на Макака да убие Катя?

Бившата проститутка погледна Валериан Изов безпомощно и с престорена смиреност отговори:

— На двайсет и осми септември.

Козела започна да брои трескаво.

— На коя дата обесиха Макака? — попита генералът, макар и двамата да знаеха, че лично той го е обесил.

— На четвърти октомври — отговори Императора.

Козела продължи да брои.

— Кога гръмнаха Мишел Поета? Императора погледна купчината вестници върху бюрото си.

— На трийсти октомври, Козел.

Генералът скочи и заснова трескаво из гостната на Императора.

— Срещата на Боаза се състоя на дванайсти в малките часове, нали?

Императора кимна.

— И убиха Оливия на двайсет и пети ноември… Това е отмъщението на Катя Изова, Императоре… Цикъл от тринайсет дни и тая кучка, жена ти, ни избива от гроба с ръката на Бъстър Китън.

На другия ден пристигна Алкалай и Ескадронът на смъртта се разбунтува. Генерал Жаров не беше плащал трети месец на килърите си.

— Какво става, Демпси?

— Бунт, Козел. Искат главата ти… или парите си.

— Не можеш ли да успокоиш топката? Трябва да ида на летището… Знаеш какво ми е на главата.

— Не, Козел. Или плащайте, или забравете за Ескадрона. В момента обсъждат коя от групировките да атакуват. Колебаят се между „Орион“, „Трон“ и „Мулти“.

— Това са прийоми на „Нерон“, „Пирана“, „ВИС-2“, „SIC“ и така нататък, Демпси. Не отива на секретно поделение да се държи като борческа мафия.

— Точно така, Козел, но те издържат семейства и ако до края на работния ден не се издължите, тази нощ някои от програмираните милионери на партията ще реват с крокодилски сълзи.

Демпси му намигна тарикатски и излезе от „Пентхаус“.

Каква стана тя, д’еба мама му, още един комунистически изрод — Ескадронът на смъртта — излиза от контрол.

Докато пътуваше за аерогарата, Козела научи, че с автоматичен откос са убити пред банката им личните охранители на Императора — Вальо Пуйката и Косьо Блейзъра. Това беше в нарушение на цикъла, но Бъстър беше артист и не робуваше на клишета.

Алкалай чете дълго смъртния акт на дъщеря си, прегледа снимки, вестници, погледна восъчното й лице през прозорчето на ковчега и заповяда да я качат на борда на самолета. Козела беше извършил всичките необходими формалности. Когато останаха сами и тръгнаха към беемвето на Пентхаус, Алкалай каза:

— Е, солдат, не можахме да станем роднини?

— Не — със свито гърло отговори Козела. Алкалай сви рамене.

— Съдба! — каза той. — А сега ме заведи при Иван Фомич Севгун.

През нощта беше разбита Кредитна банка на улица „Ангел Кънчев“ 3. За заблуда на ченгетата атаката беше проведена срещу два офиса на „Орион“ и докато алармите на РДВР насочваха баретите към атакуваните обекти, неизвестни лица отмъкнаха от касите на банката осемнайсет милиона долара, милион и половина дойче марки и трийсет и пет милиона лева оборотни пари… Централна банка даде пресконференция на сутринта на следващия ден. „Крадците ни изпревариха! — каза управителят на БНБ. — Държавата се готвеше да обяви в несъстоятелност «КБ ЖИТ», Кредитна банка, БЗК, ПИМБ и Комерс-банк, банката на унищожената бандитска групировка «Пирана».“

Козела потърси Джак Демпси.

— Как си, полковник? — попита той.

— Отдъхвам в едно джакузи с най-любезната украинска проститутка в България.

— Блазя ти. Какъв е моят дял в снощния набег?

— Един черен квадратен хуй за теб, Козел! Сам си определи хонорара и ела да си го вземеш!

— Къде?

— Господин генерал, от снощи съществува нова групировка. Нарича се ЕНС… Утре ще подадем документи и ще се превърнем в застрахователно и презастрахователно дружество… Ако искаш, мога да те назнача за наш агент за Ловешка област.

— Това ли е всичко, Демпси?

— И това ти е много, Козел. Аз съм ученик на генерал Токев — Теди, а той не беше много голям твой фен… и с право.

Козела погледна часовника си.