Христо Калчев - Цикълът на Месалина

— Козел?

— Кажи, Императоре?

— Слушаш ли новините?

— Не.

— Намерени са убити Вячеслав Иванков — Япончик и Виталий Серии — Монгол!

— Е, и?

— Мисля си кой ли го е направил? Това май е като кутия „Пияни вишни“ за рождения ти ден.

Козела мълча, колкото протоколът предполагаше.

— Не те разбрах, Императоре! Въпрос ли ми зададе, или се обади да ми честитиш!

Нели грабна слушалката.

— Козел, спряха ни на аерогарата… Взеха ни паспортите…

Генерал Жаров се изсмя весело в слушалката.

— Не се ли сети как да предотвратиш кризата, Нели?

— Не — наивно отговори бившата проститутка.

— Ако беше извъртяла по един минет на граничарите, ти и оня боклук — Императора — щяхте да си печете задниците на Антилите… А сега?… Слушай ме внимателно! Търси Месалина! Ако я намерите и я погребете по християнски, може и да минете метър… по тънката лайсна. Ако не — ще напълните дупката… на незнайния войн и неговите курви. Кажи на Валери, че вече няма нито банка, нито „ЖИТ“, нито Ескадрон! Да търси начин сам да си спасява кожата.

— Заминавам, Борис! Ще дойдеш ли с мен?

— Не.

— Защо отказваш, брат?

Бъстър Китън мисли дълго, преди да каже:

— Жена, Фомич. Курва! Боклук! Предател!… Но я обичам!

Севгун го прегърна през раменете.

— Вземи я и ела в Краснодар. Ако не можеш ти, кажи, аз ще я взема.

— Пред тази жена аз съм смешен, брат. Заминавай, ще я взема в Америка.

Бъстър Китън блъфираше. Имаше още работа в България. Оставаха Козела, Нели и Императора, но те трябваше да паднат под неговия удар. Грета беше претекст, но силен. Руснаците бяха сантиментален народ и пред любовта свеждаха глави и занемяваха като деца.

— Козел, дадох те на прокурора — каза Проданов.

Разговорът се водеше в канцеларията му на „Развигор“.

— Нали ти си прокурорът?

— Аз съм главният… ти си дребна риба.

Генерал Жаров се усмихна криво.

— Ташак си правиш с мен, Проди?

— Ни най-малко — Проданов подхвърли ксерокопия пред него. — Виж!

Умирайки от ръката на Теди, Мартин беше написал на паспорта си: „Козелимпер…“ Следваше и някакъв стих-епитафия. Това не беше никакво доказателство и печено ченге като Козела го знаеше много добре, но беше улика, да му ебеш майката, и даваше основание на прокуратурата да започне да рие кочината им.

— Затова ли отнехте паспорта на Императора? — усмихнат попита той. — Слаба ракия си, Проди.

— И за това, но не само. В България пристигнаха двама американски граждани — Нейфелд и Балагура — след като си сложи очилата, разчете Проданов. — Говорят ли ти нещо тези имена?

— За първи път ги чувам! Евреи?

— По всяка вероятност. Руски евреи, които твърдят, че вашата „КБ ЖИТ“ ги е завлякла с шест милиона долара. С лихвите стават десет.

— Аз нямам банка и ти добре го знаеш!

— Ти не, но твоят съдружник Валериан Изов — да. Днес е петък… В понеделник ще ти приложа мярка „задържане под стража“, ако не получа отговори на два въпроса: Кой уби Нерон, Беров… Списъкът е дълъг и завършва с този паспорт…

— Другият въпрос?

— Къде са милионите на американците?

Мълчаха няколко секунди.

— Даваш ми две денонощия да потъна, а?

— И така може да се каже.

— Защо… точно ти?

— По молба на Поли. Не иска бащата на синовете й да е осъден на смърт гангстер. Изчезвай!

Поделения на вътрешните войски водиха престрелка с Ескадрона на смъртта при разклона за Чекотин. Редовите части бяха въоръжени до зъби, а ескадронистите с вид на туристи напускаха София, за да излязат на „дюшеци“ в базата край манастира. Ескадронът се разпръсна, за да не се събере никога повече. Дванайсетина души загинаха на място, другите бяха изловени за един уикенд в близките села и ликвидирани по късата процедура. За по-малко от сто часа прехваленият Ескадрон на смъртта престана да съществува… но друга хидра набираше мощ — Легионът на честта и националното спасение.

През нощта бяха разбити всички централи, офиси и банки на „Орион“, едно от най-гангстерските сдружения, пръкнало се в страната с благословията на министър-председателя, председателя на парламентарната група на левицата и цялата комсомолска банда, докопала се до властта.

Генерал Лозев режеше клон по клон опорите на изпълнителната власт.

Радиото и телевизията предпочетоха да се занимават със служебната победа на ЦСКА срещу „Левски“.