Христо Калчев - На лов за Зеления принц

— Бинго, колега. Прати ми ченгето. Като роден брат ще го посрещна.

— Не искаш ли Санта Клауз, нагло копеле?

Козела мислеше трескаво.

— Една седмица ни дели от Коледа… Хакел, сериозно те моля за помощ. Имаш ли хора в Тирана?

— И да имам, теб какво те грее?

Нямаше място за шикалкавене. Разказа му почти всичко, спести си появата на Флора и намеренията си. Не след Осама, а след нея щеше да тръгне, но не преди смъртта на Гул и появата на Пора.

Американците търсеха Зеления принц из чукарите на Тора Бора, но според ЦРУ, макар че тази версия не се промъкваше в пресата, шефът на Ал Кайда вече беше в родния си град Хадрамуд, на границата между Йемен и Саудитска Арабия. В Атина го чакаше нова самоличност и самолетен билет до Джеда… но понеже сумарното на пороците беше константа, Козела щеше да го излъже за да отстрани Джанат Гул, после… Вечерта се обади Константин Дарделев. Бившите ескадронисти бяха отпушили границата, тирът на Исламболи на разсъмване щеше да бъде в Тирана.

Константин Дарделев преброи парите, увери се, че сумата е точна и му подаде бял залепен плик.

— Писмо от Габи.

Козела мълчеше разсеяно на пръв поглед, но всъщност крайно напрегнато. Хората на Хакел бяха отсреща в хотел „Тирана“. Беше им поверил живота си. „Изглупявам с възрастта!“ — мислеше той, когато чу.

— Акцията еднократна ли беше?

— Ако се появи пратка ще се обадя. Ти се справи, момче.

В бара влезе Исламболи, подпря се на плота и зачака.

— Вземи писмото, Пор. Няма да го чета…

— Аз знам всичко, Козел… Прекъсна го грубо.

— Не ме интересува какво знаеш. Изчезвай, имам работа!

Константин Дарделев стана гъвкаво.

— Ще се обадиш ли, Козел?

— Да.

Македонецът си отида, но остави писмото на масата.

— Кой беше младият мъж? — попита Исламболи.

— Мой офицер. Той достави стоката.

Макар и облечен спортно, арабинът не беше загубил нищо от блясъка си на източен аристократ. Благата му, заучена усмивка, сега носеше повече от куртоазията на възпитанието.

— Добра работа, господин Милетиев. Имате рицарска дума.

— Надявам се да постъпите по същия начин?

— О, да. — Исламболи повика барманът. — След малко ще чуете Флора. Ще я доведа там, където кажете. Съветвам ви да напуснете Албания.

Козела кимна.

— Пратих тим срещу Джанат Гул. Ако акцията ме задоволява, изчезвам на мига.

— Флора е на остров Корфу. Къде искате да я доведа?

— Утре заминавам за Атина. Исламболи сложи ръце на рамото му.

— Преди да ви свържа с Флора, мога ли да ви задам един въпрос… Всъщност два?

— Моля? — и Козела се опита да се усмихне. Кой знае каква крива гримаса се получи.

— Вие платихте на вашия офицер. В каква валута и колко?

— Пет хиляди долара в София, петнадесет тук, на масата.

— Мога ли да ползвам канала в бъдеще? Това е вторият ми въпрос?

— Да, но ще трябва да го обсъдим.

— Разбира се — Исламболи извади сто хиляди долара на пачки и ги остави пред него. — Обичам да работя със сериозни мъже, господин Милетиев. Ще останете ли във връзка с мен?

Козела направи дълга пауза, преди да вдигне глава.

— И аз имам въпроси, сър.

Исламболи кимна все така кротко усмихнат.

— Джанат Гул знае, че съм тук. Знае, че аз съм поръчал отвличането на Флора. Защо все още не е посегнал към врата ми?

Ред беше на арабина да обмисли отговора си.

— Гул е талибан. Синоним на идиот. Такива като него, принц Осама и прочие ни превърнаха, нас мюсюлманите във врагове на човечеството. Ние сме бизнесмени, г-н Милетиев. Без значение дали бизнесът ни е мръсен, престъпен или някакъв друг. Рокфелер, Карнеги, стария Кенеди, Доналд Тръмп са не по-малко гангстери от нас, но обществото предпочита да не коментира личността им. Ясен ли съм?

— Напълно.

— Гул пречи на бизнеса и е мой враг. Той няма работа в този хотел. Жив. Нито може да влезе като гост, враг или под друга форма. Отговорих ли ви?

— Да… сър, преди да чуя Флора, още един въпрос… По-скоро молба. Знаете ли къде е Хадрамуд?

— Родният град на Осама?

— Да. Имам сведения, че той е там. Исламболи поклати глава недоверчиво.

— Не, приятелю. Имам близки в Риад. Щях да знам, ако този изрод се криеше из арабската пустиня — замисли се. — всъщност всичко е възможно. Ще проверя и ще ти кажа, след като получа отговор — каналът свободен ли е?

— Срещу пет процента, да.

Исламболи му подаде ръка, после набра Флора на мобилния си телефон.

— Кажете на жена си, че тази нощ ще бъде прехвърлена в Атина. Хотел „Елион“ на булевард „Василиос“.