Христо Калчев - Вълчи капан I

Сретен знаеше прекрасно, че всичко на този свят се купува. Което не става с малко пари, става с много. Очакваше с нетърпение акциите на селянчето от Банкя, обаче онзи упорито отказваше да излезе на пазара. Все пак Йоцо Амстердама не забравяше, че именно Бойко Борисов, в качеството си на главен секретар на МВР го беше арестувал. И то заради една звезда. Заслужаваше си куршума отвсякъде. Затова му издаде смъртна присъда, но не бързаше да я изпълни. На този етап жив кандидат за премиер на България вършеше по-добра работа, отколкото мъртво ченге.

Козела следеше възхода на Бойко Борисов от терасата на плаващия хотел в Девин и в общи линии беше стигнал вече до същия извод като тъпото косоварче Сретен. Бойко не трябваше да се закача. Стратегически по-добре изглеждаше перспективата да се намери пътека към него, а още по-добре да му се напипа слабото място. Козела си даваше сметка, че Бойко не е лесна дъвка за дъвчене и затова още повече се ядосваше на сълзливата Флора и нещастните килърчета, които му пращаше. Отклоняваха вниманието му от най-важното. Вместо да организира всички налични сили, трябваше да се пази от попикани аматьорчета, наети да го убият със собствените му пари.

Козела няколко пъти отскочи до Гърция, откъдето разговорите му с Претория бяха значително по-защитени. „Не се дръж като тъпа путка! — тегли една майна на Флора той — Живели сме заедно, обичали сме се, доколкото това е възможно. Отгледахме предател и той си получи заслуженото. Какво искаш от мен?“ „За теб е по-добре да си мъртъв“ — отвърна му кротко Флора. „Аз съм мъртъв отдавна, ако това те успокоява, мила! — ядоса се Козела — По мъртъв няма да стана, дори да ми пратиш сто килърчета!“ След това тресна телефона и застреля в движение подскачащия край уличната кабина шлифер, без дори да го погледне в лицето. Беше го забелязал от сутринта и знаеше съвсем сигурно защо го следва по кривите улици на Пирея.

Маджо водеше по точки в битката за Бойко Борисов поради простата причина, че беше предал на правосъдието достатъчно доказателства, за да осъдят цивилизовано двама незначителни гангстери — братята Маргини. Междувременно те успяха да отсвирят Доктора. Той едва ли бе очаквал някога да доживее до дълбока старост, макар че се постара да се прикрие добре, преди да се захване с кокошкарските си номера.

Просто да не повярваш, че такъв играч, свързан още със стария Фатик и истинската контрабанда ще си позволи да затъне в тъпи провинциални конфликти, в отвличания, рекетчета и какви ли не идиотщини. Иначе нямаше нито една причина да е жив. Поли Пантев открадна кокаина на Сретен, а Доктора открадна парите на Поли Пантев. Стигна се до невероятната простотия, наследник на една от най богатите български фамилии като Поли да бъде погребан с държавни пари.

Някъде в разплитането на тази верига на Маджо му хрумна, че като нищо може да свърши по същия начин и реши да остане сам на бойното поле. С Бойко бяха стари приятели. Маджо трябваше да признае, че копелето се оказа по-умно от всички тях. ВИС и СИК на практика не съществуваха. Нито един от групировките не успя да легализира бизнеса си. Те си останаха кокошкари, а Бойко, без да му пука им тегли един шут в задника и сега даваше приеми на висши държавни мъже, наконтен като на сгоден циганин брат му. Случваше се това да докарва Маджо до бяс. Ако имаше дори най-малка възможност, щеше да удуши бившия си авер с папионката му. Но фактите си бяха факти — Бойко вървеше уверено към премиерския стол, а Маджо се криеше маскиран като келнер в най-кирливия ресторант край Охридското езеро.

В началото на пролетта Козела реши, че е време да действа. Обади се на двамата гавази в Охрид, за да се убеди, че поддържат Маджо цял и невредим нае rent a car БМВ и потегли по най-прекия път. Капанът беше заложен в едно кафене на бензиностанция от веригата OMV. Козела забеляза първо русата. Изглеждаше изумително красива, а бе толкова млада, че му се подкосиха краката. Пиеше кафе с мляко или мляко с кафе — един от обичайните буламачи, които се сервират на подобни места.

— Майка ти знае ли къде си? — настани се удобно до нея Козела.

— Не ме пуска да направя крачка, без да ме контролира — усмихна се мило мацето.

— Не думай! — поръча си от същата блудкавост Козела и в този момент до него седна още по-впечатляваща жена. Русото момиче звучеше някак си цялостно, а тази жена се състоеше от детайли. Започваше с високи токчета, продължаваше с безкрайно дълги, деликатно прикрити с къса поличка бедра и нагоре се състоеше от великолепни гърди и бяла лебедова шия. Очите и бяха светли — нито сини, нито зелени. Носеше косата си късо подстригана с равен бретон, очертаващ високото й чело и изобщо не се притесняваше от ситните бръчки по слепоочията си.