Христо Калчев - Вълчи капан I

— Има това, че търсим среща с Бойко Борисов и с Маджо — отвърна му невъзмутимо Ана-Мария или там както се казваше.

— От къде идвате и кои сте?

— Ние сме от Амстердам!

— Ясно — отвърна Козела, поръча си шише водка, извика управителя и си запази стая в мотела на бензиностанцията.

Направи го демонстративно, пред всички присъстващи. После се запъти, изпънат като шпага към тоалетната. Знаеше, че има малко прозорче за проветряване. Нямаше нужда да го разбива. Беше отслабнал и се промъкна без никакво усилие. Колата му rent-a-car стоеше на същото мястото, но отдалеч си личеше, че е пипана. Поршето на двете мадами жълтееше на алеята пред входа. Зад мотела имаше рехава горичка с изоставен басейн за деца, напълнен с вода от години. Козела скочи в него и видя това, което очакваше да стане.

Лампионът в стаята, която беше запазил, светна и на мига угасна. Някой се настани преди него. Двете красавици изскочиха пред входа и се разтичаха в различни посоки. Явно бяха проверили тоалетната. След това изскочиха разярени гардовете на хотела. Те бяха не по-малко уплашени. Накрая се появи поредният дрисльо с пищов на задника. Обиколи два пъти БМВ-то на Козела, надникна под колата и замислен запали цигара. След това забързано се прибра в ресторанта. И двете „красавици“ покорно изтичаха след него.

„Прекрасна вечер, да му ебеш майката! Време е за шоу!“ — усмихна се Козела и натисна дистанционното на БМВ-то. В първия момент то подскочи като подритнато и утихна, за да си поеме дъх. После експлодира с такава мощ, че помете всичко около себе си. „Невероятно! — възхити се Козела. — Ако бях вътре, душата ми вече щеше да бъде в рая!“

След смъртта на Осип, Козела се беше потопил толкова дълбоко, колкото позволяваха водите на България. За предателството на малкия той обвиняваше преди всичко себе си, но си даваше сметка, че мъката остава за Флора. Оправдаваше всяко нейно действие с онова великодушие, с което навремето я бе приютил. С присъщия си цинизъм към живота и със снизхождението, с което отдавна гледаше на хорските амбиции и болки.

Когато тя му набута двете силиконови курви — майката и дъщерята Емили-Ана-Мария или както там се наричаха, той не се разсърди, по-скоро се забавляваше. Беше му напълно ясно, че не могат да бъдат никакви пратеници на Сретен, защото сърбинът не работеше така. Маджо също би го отстрелял с характерния си подъл и страхлив стил. Наивитетът на капана носеше женски почерк и издаваше на секундата крехката неопитност на Флора.

Козела задигна поршето на двете курветини и с него се добра до Охрид. Изостави го в първото срещнато дере. Нае си поредното БМВ rent a car и се настани в хотел „Плаза“. Документите му бяха редовни, така че нямаше проблем да се регистрира. От уличен телефон се обади до Претория. Събуди Флора около два часа през нощта.

— Здравей, мила, как си?

— Боже, Йон! Ти си жив? — затвори му мигновено тя. Повече не разговаряха, а и нямаше за какво.

Козела прекара цялата нощ в бара. Пресуши колкото му стигнаха силите от запасите на хотела. Разходи се пиян като тапа по кривите улички към пристанището и прочете всички паметни плочи, на които пишеше: „Тука пребиваваха българските окупатори“. После седна на брега и дочака познатия рибар.

— Како си, дете? — поздрави го дружелюбно лодкаря — рибар.

— Добре съм, друже! Ще ме поразходиш ли до албанския бряг?

Навътре в езерото двамата се почерпиха обилно с бутилка водка, изпяха всички песни, които се сетиха и когато най-сетне стигнаха пристанището до албанската страна на езерото, бе вече обяд. Но в ресторанта келнерът Маджо и двамата гавази липсваха. Единствено ги посрещна собственикът на заведението.

— Бях ти оставил малко персонал тук! — грубо попита Козела.

— Двамата се удавиха на риболов, а третият изчезна — повдигна безразлично рамене чорбаджията.

Козела не се изненада. Цяло чудо щеше да бъде змей като Маджо да се остави в ръцете на аджамии. На негово място той би постъпил по същия начин.

Обръчът около Бойко Борисов се затягаше с всеки изминал ден. Козела не беше сигурен дали той го усеща. Когато тръгваш към върха, от особена важност е с какви хора се обграждаш. А Козела се съмняваше в користните подбуди на генералското обкръжение.

Липсваше имиджмейкъра, на когото всички политици разчитат, за да избира най-подходящите събития за появяване. Той не се нуждаеше от такъв. Бойко наистина плуваше по талвега и естествения ход на политическата река го отнасяше значително по-напред от потенциалните му противници. И макар натирени в мътните води, те все още имаха достатъчно мощ, за да му попречат. А сега и този кретен Маджо се беше скрил. Козела го познаваше прекрасно. Беше убеден, че това не е случайно и цялата пасмина, която го подкрепя и която той представлява, иска Бойко Борисов само за себе си.