Христо Калчев - Вълчи капан I

— Кои са Пижо и Пенда? — опули се Флора.

— Пижо и Пенда са мартеници — придърпа Осип до себе си Козела и подреди този спомен на едно от най-съкровените си рафтчета — под сърцето.

Един от малкото българи, които знаеха точното движение на парите по външния дълг беше именно Младен Михалев-Маджо. Той притежаваше цифрите на тази част от сметката, която беше поверена на Андрей Луканов. За Огнян Дойнов отговаряха други хора и те не се справиха. Маджо ги взриви в асансьор и в замяна не получи нищо. Огнян Дойнов се прехвърли в значително по-добър свят заедно с десетина цифри и две букви от латинската азбука, а България остана с шест милиарда по-бедна. Маджо също имаше свое разбиране за Родина. Ако се беше докопал до цифрите на Пижо и Пенда щеше да задели за себе си три милиарда, а другите да инвестира в благородни каузи. Поради тази причина Козела го смяташе за най-богатия сервитьор на света. Искрено се забавляваше да го разиграва, да си прави майтапи с него и да го лишава от бакшиш.

— Що не ме застреляш, бе? — прошепна му Маджо, докато Козела си поръчваше поредната водка.

— Гръмни се сам — просъска му се Козела. — Моите патрони се водят на отчет.

— Сигурен съм, че пиеш поредното си питие, мръсно, гадно копеле! — гневеше се Влад Аберман — Нищо чудно и да си наблизо!

Не беше се чувал с Козела трети месец и се чувстваше самотен, като глухарче на есенна поляна. В главата му се въртяха глупави мисли. Включително видения на жени. Мечтаеше за руси красавици. Влад си даваше сметка, че все някога ще му дойде реда, но се изживяваше като ритуален петел, на когото се полагат неограничен брой кокошки.

Козела не го беше забравил. Пробута му една руса по рождение провинциалистка, бленуваща да стане фолкзвезда. Позволи на Влад да се влюби, след което прати двама юнаци да го приберат в наетата под наем вила край Девин. Видяха се на другия ден след завръщането на Козела от Охрид.

— Какво правя тук? — с пресъхнала уста попита Влад.

— Чукаш бъдеща фолкзвезда — остро отговори Козела. — Живееш си живота…

— Докога? — усъмни се Влад и Козела за сетен път прокле професията си.

— Докато щракне капана — заключи го във вилата Козела.

Излезе на поляната отпред, откъсна самотното глухарче и остави вятъра да издуха узрелите му пухчета.

Козела предполагаше, че до началото на август Брюксел ще заяви недвусмислено, намерението си да приеме България в Европейския съюз. Тестето с карти щеше да се напълни само с аса. Пинизът беше да седнеш на масата.

Козела си даваше сметка, че генерал Бойко Борисов отдавна си е купил куверт и е запазил най-хубавата маса в казиното. Местата около него също бяха резервирани. Най-верните му хора последваха генерала в политиката с неподлежаща на съмнение преданост, верни на вълчия си инстинкт и сигурни в бъдещите дивиденти. Сред шеги и закачки, какъвто всъщност беше българският политически живот, на хоризонта се появи абсолютно неясната политическа формация ГЕРБ и светкавично набра скорост. Българският народ за сетен път доказа, че е ненадминат в тъпотията си. Дай му врачка, магьосник, детрониран цар или набедена силна личност и той тутакси е готов да му повери проблемите си.

Бойко Борисов вървеше неудържимо към властта. Президентството не му трябваше, защото като мощ беше кухо отвсякъде. Той се стремеше към премиерския пост и без съмнение щеше да го получи, седнал на задната седалка в правителствената лимузина. Съседното място беше свободно, но Козела прекрасно знаеше, че не е за него.

Междувременно Флора преодоляваше мъката си в Претория, заобиколена от група верни идиоти. Козела беше прехвърлил всички имоти на нейно име. За да не я разсейва, отклони десет милиона евро в нарочна сметка и ги преведе в най-удобната за нея Южноафриканска банка. За всички тези действия Флора беше уведомена лично от него. Козела не обичаше посредници.

Срещнаха се в невзрачна кръчма, от която се виждаше старото пристанище на Пирея. Бяха си я харесали още когато смятаха, че ще живеят и ще умрат заедно, а Осип се разхождаше непослушно между масите, крадеше салфетки и си правеше лястовици от тях.

— Какво се случи, Йон? — попита тъжно Флора.

— Неизбежното — отвърна Козела, придърпа менюто и се зачете така, сякаш вътре бяха написани всички истини за миналото, настоящето и бъдещето.

— Не е честно да останеш жив! — подметна му тя малко преди да се разделят.