Христо Калчев - При самозащита

Прибра се на обяд и от вратата му стана ясно, че в негово отсъствие апартаментът е бил празен. Поседя в средата на хола, разгледа за кой ли път картините на Васил Каров, набра кураж и се хвана за телефона. Изпита изненадващо вълнение, трепереха и гласът, и ръцете му, обля го пот, но когато затвори апарата, беше успял да уговори среща с Адриана.

Мария Савова, Мими, постъпи в центъра, след като се провали на кандидатстудентските изпити. Дойде с декларация, че подиумът е временно занимание, че презира хората, направили професия от ходене по пътеката, но не минаха и две седмици, когато от високомерния и тон не остана нищо. Модна къща „Диана“ предлагаше дрехи, излезли от актуалните колекции с петдесет на сто намаление, плащаше допълнително всяка снимка, всяко излизане на шоу — пътеката, всяка командировка. Основната заплата се покриваше само с престоя и пробите в шивашките ателиета. За три месеца от традиционния, в големия процент от случаите скромен гардероб на манекенките не оставаше нищо. Развиваше се ексцентризъм, започваше състезание за собствена мода. Моделиране на вкус и най-късно на втория месец Асен Москов се виждаше принуден да повика новопостъпилите. „Ако не престанем да се различаваме от останалите граждани, осъждаме на провал къщата, дългогодишния труд на създателите й, творчеството на огромен апарат от стилисти и дизайнери!“ Ако откриеше в очите на събеседника си разбиране, рядко се случваше при тях да постъпят тъпи момичета, това се оказваше достатъчно, ако отсреща те гледаше мъртъв поглед, започваше да сипе заплахи. „Социалистическото общество има нормативи за показност и морал. Ако не престанете да бъдете атракция, ще се принудя да ви отстраня от работа!“ Ако и това не помагаше, заплахата влизаше в сила.

Трябваше да минат години, да се сблъска поотделно с всеки един манекен, за да си даде сметка, че от него се боят, че го считат женомразец и мизантроп и че зад гърба му се разнасят какви ли не легенди. Когато го сподели с Адриана, тя просто вдигна рамене: „Внушаваш си!“

Случи се от ревюто в Русе да върне два манекена. Беше ги виждал из ресторантите с техни компании. Там се държаха независимо, в известен смисъл доминиращо. Когато седнаха във вартбурга, от блясъка им не остана помен, загубиха и дар слово, и кураж. Асен не си спомняше по-тягостно пътуване. Когато ги остави по домовете им, почувства се смазан от умора, преизтощен от напрежение, шофиране и забавляване на дами.

— Играещ ли на пинг-понг, шефе? — Мими беше влязла в стаята му, без да чука, без притеснение и по усмихнатото й лице нямаше следа от страх. — Дванадесет жени и нито една от тях не смее да се раздвижи.

— Аз съм комарджия — каза Москов. — Не играя без залог.

— Залог, залог! — кимна Мими. — Пет лева тройката?

Асен се вдигна от стола си и тръгна след нея. Слязоха във фоайето. Мими се събу боса, Асен махна сакото, връзката и нави ръкавите на ризата. Първият гейм беше за Мими. Играеше темпераментно, но еднообразно и без фантазия. Сградата кънтеше от гласа й. Крещеше, когато забиваше топка, крещеше и когато й забиваха. Отначало Асен се дразнеше, но после свикна, схвана играта й, започна да бие. Събраха публика. Манекените приветстваха всяка топка, която печелеше Асен. Единствени привърженици на Мими бяха Киряков и Адриана. Втората и третата тройка бяха за Асен, потупа по бузата зачервената от възбуда Мими, постигна директорски жест, прехапа устни от досада, взе жена си под ръка и я поведе към кабинета.

Мими ги настигна по стълбите, още боса, обувките и висяха на показалеца. Докато викаше да я почакат, ровеше със свободната си ръка в чантата и се мъчеше да извади пари.

— Предложих залог, за да те амбицирам — каза Асен.

— Не съм свикнала така! — Мими гледаше ту него, към Адриана. — Спечели ги честно!

Асен ги заведе в кабинета, настани ги в столовете и поръча кафе. Беше в добро настроение, чувстваше се освежен готов да им направи удоволствие. Всъщност беше доволен от себе си и косвено изпитваше нужда да се възнагради.

— Ще допием кафетата и ще ви заведа на обяд — каза той.

— След физически усилия огладнявам като вълк.

Адриана имаше часове в Академията. Оставиха я. На връщане Мими попита:

— Правил ли си любов в кола?

— Не.

— Между чаршафите има нещо механично — Мими се въртеше на седалката и оглеждаше купето. — Не знам как да го кажа…

Близо шест месеца Асен Москов водеше Мими в ателието, но още на първата седмица манекенките започнаха да са престрашават: чукаха и влизаха в кабинета му, отправяха молбите си направо към него (досега бяха използвали Адриана), усмихваха му се съзаклятнически по коридорите. Един ден (това беше краят на отношенията му с Мими) тя беше достатъчно откровена да му признае, че иска ключа от ателието, за да заведе там Франко, италианец, представител на една от фирмите, с които бяха в отношения. Асен не отказа, но не я потърси повече. Мими не промени отношението си към него. Беше все така приветлива, от време на време го канеше на пинг-понг и единствената й реакция беше нещо подобно на съжаление.