Христо Калчев - При самозащита

Виолета използва ставането му, за да си тръгне. Измисли неловко причините. Невена Москова не им обърна внимание, беше стигнала до онази фаза, в която не може да понася никого. Асен свикна да прекарва следобедите у Виолета. Отиваше малко след два и си тръгваше малко след пет. На два пъти в негово присъствие Виолета говори с майка му, по разни поводи успя да го представи на приятелките си. Но ударът й дойде от друго място. Една сутрин Адриана занесе кафето си на перваза на прозореца, изпи го, загледана в движението на улицата, облече се бавно и преди да тръгне на работа от две седмици, беше получила щат в „Диана“, обърна се и каза през рамо:

— Снощи се обади майка ти. Научила, че си любовник на някоя си Виолета и намира това отвратително!

Асен се парализира. По-късно, останал сам, разбра, че Адриана умишлено не е видяла лицето му. Беше го пощадила или ценеше себе си достатъчно, за да изслуша всички лъжи, които би могъл да измисли в момента.

След няколко дена Адриана го допусна в леглото си. Направи го деликатно, без въпроси, без ирония, макар че с труд овладяваше студа и отвращението, които се надигаха в нея. Асен разбра това и преди да заспи, й отдаде дължимото: „Лудост е да я обиждам по толкова елементарен начин!“

С течение на времето този случай се забрави. Един следобед завари майка си и Адриана да пият кафе. Отношенията им продължиха да бъдат напрегнати, но и двете полагаха усилия да го крият зад учтив тон. Когато останаха сами, Адриана поиска да отидат у Ивайло. В последно време се беше сближила с него и Асен насърчаваше тази връзка. Ивайло беше объркан човек, женствен, мек, но информацията и личният чар го правеха приятен събеседник, акуратен с мъжете, с които знаеше, че не може да прекрачи интимната бариера. Сърдечен и с жените, склонни да приемат някои негови слабости. В позната среда изглеждаше уморен, нерядко очите му посърваха, между непознати хора се оживяваше и блестеше с хумор. С изключение на Васил, който проявяваше нетърпимост към него, останалите, включително Акела, гледаха да игнорират порока му, Ивайло се пазеше много, но алкохолът го предаваше, движенията му ставаха неестествено грациозни, в очите му плуваше нега, ставаше лигав, дори противен. В началото на Академията беше посегнал на Васил Каров, което му струваше част от горното чене и неприязън завинаги.

— Между Васил и мен произлезе инцидент — каза веднъж след пауза и нервно чупене на пръсти, — ако е възможно, помоли го да забрави!

Асен се опита, но Васил махна с ръка и с това приключи разговора.

Ивайло Денев имаше определена вина за легендата около Каров. Първата рецензия за Васил носеше неговия подпис. С изтънченото си чувство за изящност той беше видял и натрапил някои детайли по такъв начин, че после, когато станеше дума за Каров, те се използваха като нарицателни. И това не умилостиви Васил.

Вечерта у Ивайло срещнаха едно семейство със значителна разлика във възрастта. Денев блестеше в ролята си на домакин, ухажваше жените, стараеше се да ги забавлява. Асен потъна в разговор с Панайот Панов, четиридесет и петгодишен мъж чиновник от външното министерство, осведомен и приказлив човек, от който можеха да се научат интересни истории. Беше работил в Сирия, в Бразилия (Адриана го попита за Лилда и не го остави на мира, докато не научи всичко, което я интересуваше), в търговските морски представителства в Лагос и Гибралтар и с удоволствие задоволяваше любопитството му. Когато си тръгнаха, бяха дошли пеша, дълго скитаха в започващия да се раззеленява парк, Адриана го хвана под ръка и каза:

— Лилда е сама. Искаше да се омъжи за човек, който ще й подсигури живота. Сигурно е нещастна.

Асен почувства неприятна тръпка, но когато я огледа, откри, че съчувствува на Лилда и в думите й няма грам злорадство.

Няколко месеца по-късно срещна в Пловдив Елена Панова. Мъжът й беше заминал за чужбина.

— Живея объркан живот — каза Елена на път за София. — Имам любовници, принудена съм да лъжа. Жена с либидо като моето, няма изход.

Още на другата вечер Адриана откри промяната в него. Елена беше оставила белега си, беше наложила присъщата си индискретност и механично пренесена, тя се изкълчваше до вулгарност. Асен запали колата, направи безсмислен кръг около София, свирна на Васил Каров, но не намери нито него, нито Борис.

— Жена ми разбра всичко — каза Асен, когато Елена се отдръпна и го пусна да влезе.

— Името ми?

— Не.

Елена се отнасяше с внимание и търпение. Асен проваляше съня й, идваше посред нощ и натрапваше лошото си настроение, искаше да пие, да слуша музика, искаше компания за останала част от нощта. Асен остана в дома й до двадесет и осми ноември, деня, в който Адриана навършваше двадесет и пет години.