Христо Калчев - Белия дявол — Атентатор

— Вълци от третия кръст, върнете светлината на очите. Нека княз Вангел Авалов изпие първата глътка вино сред своите братя!

Светлината беше повече от оскъдна, но когато Бесния Лео му поднесе стакан с искрящо токайско вино и течността се разля по тялото му, Вангел започна да диша, да мисли и да вижда по-добре и най-важното трезво.

Лицето на Вълкът на луната го порази. Срещу него в дървен трон седеше облечен в гумена престилка и с мистрия в ръка самият канцлер на Империята. Вляво и вдясно различи някои от най-авторитетните, а и най-богатите аристократи на Виена, достатъчно недостъпни и могъщи, за да гледа на контакта с тях като на толкова абсурден, колкото абсурдна би била една покана за аудиенция при самия Господ Бог.

— Починахте ли си, княз? — попита Вълкът на луната.

— Да, ваше превъзходителство — Вангел неволно употреби обръщението, което рангът на канцлера изискваше. Великият маг, принц Леонхард фон Грас, се усмихна, по-скоро старческото му лице се сгърчи така, че заприлича на вълчия профил, излят от масивно злато над главата му, върху високата, семпла облегалка на дъбовия му трон.

— Слушаме ви, княз — възвърнал като восъчна отливка на мъртвец, каза Вълкът на луната, а това, макар и изречено кротко, беше категорична заповед да продължи анализа си на обагрения с мрачна слава пират. Вангел се пребори с йерархическите си навици и продължи според правилата, които Бесния Лео му беше втълпявал цял ден.

— Ваше благородие, г-н Велик маг, братя вълци от третия кръст, ислямът е в джихат. Това значи свещена война с друговерците от всички религии, раси и секти. Докато Исус проповядва милосърдие, Мохамед заставя своите последователи да удавят в кръв всички, които отказват да приемат войнствената му доктрина. Вангел Аваля дон де мар, пиратът, Белия дявол, Княз Вангел Авалов и някои от оцелелите архонти на Византия поведоха смъртна схватка с вожда на световното мюсюлманство султан Селим II Османоглу и загинаха в тази непосилна война. Ако Високата порта и канцеларията на Великия везир наричаха покойния княз Вангел Авалов пират и морски разбойник и това е разбираемо, позорно, нехристиянско и престъпно би било молдовският княз Сигизмунд да ползва тези прозвища по адрес на великия моряк, чийто скромен потомък се явявам аз, само защото е бил васал, лакей на Отомания и всячески се е старал да угоди на могъщия си сюзерен.

Вълкът на луната кимна едва забележимо, но Вангел, напрегнат като струна на арфа, видя и одобрение и съгласие по старческото му лице.

— Прав сте, княз Авалов. Приемам обясненията ви, разбирам гневния патос, клокочещ в гласа ви. Приемам ги доброволно, както вие доброволно пристъпвате прага на ложата на „Олтарът на целомъдрената вълчица“. Нали, момко?

— Да, ваше благородие, господин Велик маг.

— Тогава има още един въпрос, който братството иска да бъде изяснен. — Защо княз Вангел Авалов помогна с пиратската си, нека я наречем християнска флота на английската корона да овладее Гибралтар и да проникне в Медитеране?

Вангел не отговори дълго. Все по-ясно различаваше лицата, а като че ли започваше да се досеща за единствения логичен, а защо не психологически принцип, по който тези мъже се бяха струпали в тайната на ложа на „Вълчицата“. Ако не се налагаше да отговори на най-опасния въпрос, който можеше да му бъде зададен в империята на Хабсбургите, Вангел би опитал да си припомни имената, титлите, дори милионите, които тези мъже притежаваха и за които навремето ротмистър Бреме, военният комендант на лицея, охотно разпространяваше клюки.

— Затруднява ли ви въпроса, княз? — острите сиви очички на канцлера опипваха лицето му. „Или си внушавам, или Вълкът на луната издевателства над мен, струпвайки ми и властта си на втория човек на Империята, и мистическото тайнство на ложата.“

— Не, ваше благородие, макар че когато ме изпращаше в лицея, баща ми ме предупреди, че този въпрос ще ми бъде зададен.

— Трябва да чуем отговора, млади господине.

— Християните от Леванта са гледали на основанието на Светата лига на католическите корони като на единствената сила, годна да унищожи империята на османовци, ваше благородие. Създаването на лигата било бавно, мъчително, придружено от разногласия, но все пак с намесата на ватиканските нунции в европейските монархически домове и с пряката благословия на Папата все пак била основана. Крал Педро Португалски изпратил дук до Кадамещу в Средиземно море. Крал Филип II Хабсбург поверил командването на флотата на братовчед си дон Хуан Австрийски, също Хабсбург, френските корсари от Брест и Сен Мало, генуезци, неаполитанци, галерите на Венеция, наемници и авантюристи от цял свят се струпали в пристанищата и се отправили за остров Мадейра, където дон Хуан щял да направи преглед на обединените сили и да потегли срещу Отомания.