Самюъл Бекет - В очакване на Годо

Мълчание. Естрагон и Владимир постепенно стават по-смели, обикалят около Лъки, оглеждат го от всички страни. Поцо отхапва от пилето с ожесточение, хвърля костите, след като ги е изсмукал. Лъки бавно се свлича, докато куфарът се допира до земята, изправя се рязко, отново започва да се свлича. Ритъм на човек, който спи прав.

ЕСТРАГОН. Какво му е?

ВЛАДИМИР. Изглежда уморен.

ЕСТРАГОН. Защо не остави багажа?

ВЛАДИМИР. Отде да знам? (Двамата пристъпват още по-близо.) Внимавай!

ЕСТРАГОН. Да го заговорим ли?

ВЛАДИМИР. Я виж тука!

ЕСТРАГОН. Какво?

ВЛАДИМИР (сочейки) . Врата му.

ЕСТРАГОН (гледа врата на Лъки) . Нищо не виждам.

ВЛАДИМИР. Ела оттук.

Естрагон застава на мястото на Владимир.

ЕСТРАГОН. Наистина.

ВЛАДИМИР. До кръв.

ЕСТРАГОН. От въжето е.

ВЛАДИМИР. Претрило го е.

ЕСТРАГОН. То се знае.

ВЛАДИМИР. От възела.

ЕСТРАГОН. Ами да.

Отново започват да го оглеждат, спират се на лицето му.

ВЛАДИМИР. Не е грозен.

ЕСТРАГОН (свивайки рамене, прави гримаса) . Така ли мислиш?

ВЛАДИМИР. Малко е женствен.

ЕСТРАГОН. Лигите му текат.

ВЛАДИМИР. Ами от напъването.

ЕСТРАГОН. И пяна му е излязла.

ВЛАДИМИР. Може да е малоумен.

ЕСТРАГОН. Кретен.

ВЛАДИМИР (вглежда се) . Май е гушав.

ЕСТРАГОН (и той се вглежда) . Не се знае.

ВЛАДИМИР. И се задъхва.

ЕСТРАГОН. А как искаш!

ВЛАДИМИР. И очите му…

ЕСТРАГОН. Какво им е?

ВЛАДИМИР. Ще изскочат.

ЕСТРАГОН. Според мен е на път да пукне.

ВЛАДИМИР. Не се знае. (Пауза.) Попитай го нещо.

ЕСТРАГОН. Дали?

ВЛАДИМИР. Какво рискуваме?

ЕСТРАГОН (плахо) . Господине…

ВЛАДИМИР. По-силно.

ЕСТРАГОН (по-силно) . Господине…

ПОЦО. Оставете го на мира! (Двамата се обръщат към Поцо, който привършил яденето си, изтрива устата си с опакото на ръката.) Не виждате ли, че иска да си почине? (Изважда лулата си и започва да я тъпче. Естрагон забелязва костите от пилето на земята, гледа ги лакомо. Поцо драсва клечка кибрит и започва да пали лулата си.) Кошницата! (И понеже Лъки не помръдва, Поцо хвърля клечката с яд и дръпва въжето.) Кошницата! (Лъки насмалко не пада, идва на себе си, приближава се, слага бутилката в кошницата, връща се на своето място, заема позата си. Естрагон не откъсва поглед от костите, Поцо драсва втора клечка и запалва лулата си.) Какво искате, това не е негова работа. (Поема дим, протяга краката си.) Ох, сега е по-добре.

ЕСТРАГОН (плахо) . Господине…

ПОЦО. Какво има, момчето ми?

ЕСТРАГОН. Ами нали няма да… ъ-ъ-ъ… нали нямате нужда вече от… костите… господине?

ВЛАДИМИР (възмутен) . Не можеш ли да почакаш малко?

ПОЦО. Няма нищо, няма нищо, напълно естествено. Дали ми трябват костите ли? (Той ги побутва с края на камшика.) Не, лично аз нямам нужда от тях. (Естрагон прави крачка към костите.) Но… (Естрагон се спира.) Поначало те се падат на носача. Него трябва да питате. (Естрагон се обръща към Лъки, колебае се.) Попитайте го, попитайте го, не се страхувайте, той ще ви каже.

Естрагон отива към Лъки, спира се пред него.

ЕСТРАГОН. Господине… извинявайте, господине…

Лъки не реагира. Поцо изплющява с камшика. Лъки вдига глава.

ПОЦО. На тебе говорят, свиня такава. Отговаряй! (Към Естрагон.) Питайте.

ЕСТРАГОН. Извинете, господине, тия кости искате ли ги?

Лъки гледа продължително Естрагон.

ПОЦО (превъзнася се) . „Господине!“ (Лъки навежда глава.) Отговаряй! Искаш ли ги, или не ги искаш? (Лъки мълчи. Към Естрагон.) Тогава, ваши са. (Естрагон се нахвърля на костите, събира ги и започва да ги гризе.) Странна работа все пак. За пръв път се отказва от тях. (Гледа Лъки с тревога.) Надявам се, че няма да вземе да ми се разболее. (Смуче лулата си.)

ВЛАДИМИР (избухва) . Позор!

Мълчание. Естрагон, изненадан, спира да гризе, поглежда Владимир и Поцо един подир друг. Поцо е много спокоен, а Владимир все по-смутен.

ПОЦО (към Владимир) . За нещо конкретно ли намеквате?