Самюъл Бекет - В очакване на Годо

ЕСТРАГОН. Какво има?

ВЛАДИМИР. Той ще говори.

Неподвижни, един срещу друг, те чакат.

ПОЦО. Идеално. Всички ли сте тук? Всички ли ме гледате? (Поглежда към Лъки, дърпа въжето. Лъки вдига глава.) Гледай ме, свиня такава! (Лъки го гледа.) Чудесно. (Слага лулата в джоба си, изважда малък пулверизатор, пръска си в гърлото, прибира пулверизатора в джоба си, прочиства гърлото си, плюе, изважда отново пулверизатора, отново пръска в гърлото си, прибира пулверизатора.) Готов съм. Всичко ли ме слушате? (Гледа Лъки, дърпа въжето.) Ела тук! (Лъки се приближава.) Тук! (Лъки спира.) Готови ли сте всички? (Гледа ги и тримата, последен Лъки, дърпа въжето.) И какво? (Лъки вдига глава.) Не обичам да говоря в празно пространство. Добре. И така. (Размишлява.)

ЕСТРАГОН. Аз си тръгвам.

ПОЦО. Какво точно ме питахте?

ВЛАДИМИР. Защо той не…

ПОЦО (гневно) . Не ме прекъсвайте! (Пауза. По-спокойно.) Ако всички говорим едновременно, никога няма да се разберем. (Пауза.) За какво говорех? (Пауза. По-силно.) За какво говорех?

Владимир играе с мимики човек, който носи тежък товар. Поцо го гледа, без да разбира.

ЕСТРАГОН (силно) . Багажа! (Сочи с пръст към Лъки.) Защо? Непрекъснато го носи. (Играе човек, който се превива, задъхвайки се.) Никога не оставя. (Разтваря ръце, изправя се с облекчение.) Защо?

ПОЦО. А, разбирам. Трябваше по-рано да ми го кажете. Защо не си почине? Нека се опитаме да изясним. Нима няма право? Има. Значи не иска? Да, това е логично. А защо не иска? (Пауза.) Господа, ще ви отговоря.

ВЛАДИМИР. Внимание!

ПОЦО. За да ми направи добро впечатление, за да го задържа.

ЕСТРАГОН. Как така?

ПОЦО. Може би не се изразих добре. Той иска да ме омилостиви, за да се откажа от мисълта да го изоставя. Не, и това не е точно.

ВЛАДИМИР. Искате да се отървете от него?

ПОЦО. Той иска да ме метне, ама аз няма да се хвана.

ВЛАДИМИР. Вие искате да се отървете от него?

ПОЦО. Въобразява си, че като виждам, че е добър носач, ще се съблазня да го задържа и за в бъдеще като такъв.

ЕСТРАГОН. Не го ли искате вече?

ПОЦО. Всъщност тази свиня изобщо не може да носи. Не е работа за него.

ВЛАДИМИР. Вие искате да се отървете от него?

ПОЦО. Той си мисли, че като се представя за неуморим, ще започна да съжалявам за решението си. Такава е жалката му сметка. Като че ли ми липсват товароносачи! (И тримата гледат Лъки.) Атлас, син на Зевс! (Пауза.) Това е. Смятам, че отговорих на въпроса ви. Имате ли други въпроси? (Действа с пулверизатора.)

ВЛАДИМИР. Вие искате да се отървете от него?

ПОЦО. Помислих си, че можех аз да бъда на негово място, а той — на моето. Ако не се беше намесила съдбата. Всекиму заслуженото.

ВЛАДИМИР. Вие искате да се отървете от него?

ПОЦО. Моля?

ВЛАДИМИР. Вие искате да се отървете от него?

ПОЦО. Точно така. Но вместо да го изпъдя, както можех да направя, искам да кажа, вместо да го изгоня с ритници в задника, аз го водя, толкова съм добър, на пазара в Свети спасител, където разчитам да спечеля нещо за него. Да ви кажа право, такива същества не могат да се пъдят. Най-доброто в такъв случай е да се убиват.

Лъки плаче.

ЕСТРАГОН. Той плаче.

ПОЦО. Старите кучета се държат по-достойно. (Подава носната си кърпа на Естрагон.) Утешете го, щом го съжалявате. (Естрагон се колебае.) Вземете. (Естрагон поема кърпата.) Избършете му очите. Така няма да се чувства толкова изоставен.

Естрагон още се колебае.

ВЛАДИМИР. Дай аз.

Естрагон не иска да даде кърпата. Детинско сдърпване.

ПОЦО. Побързайте. След малко ще престане. (Естрагон се приближава до Лъки и прикляква, за да му избърше очите. Лъки го рита силно в пищяла. Естрагон изпуска кърпата, отскача назад, обикаля сцената, куцайки и ревейки от болка.) Кърпата! (Лъки оставя куфара и кошницата, вдига кърпата, приближава се, подава я на Поцо, отстъпва, взима отново куфара и кошницата.)

ЕСТРАГОН. Мръсника му с мръсник! (Повдига крачола на панталона си.) Осакати ме!

ПОЦО. Казах ви, че не обича чужди хора.

ВЛАДИМИР (на Естрагон) . Я покажи! (Естрагон му показва крака си. Към Поцо с яд.) Кръв тече!