Самюъл Хънтигтън - Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред

Липсват диаграмите и картите.

През лятото на 1993 г. сп. „Форин Афеърс“ публикува една моя статия, озаглавена „Сблъсък на цивилизациите?“. Според редакторите за три години тя е предизвикала повече дискусии от всички останали статии, публикувани в списанието от 40-те години насам. Със сигурност мога да кажа, че през последните три години тя провокира повече дебати и обсъждания от всичко, което съм писал. Пристигнаха отзиви и коментари от много страни от всички континенти. По различни начини хората бяха впечатлени, заинтригувани, разгневени, изплашени и объркани от моята теза, че основно и най-опасно измерение на възникващата глобална политика ще бъде конфликтът между групи от различни цивилизации. Покрай всички останали реакции, предизвикани от тази статия, основното бе, че тя докосна някаква струна у хора, принадлежащи към всяка от съвременните цивилизации.

Предвид интереса, възможните неправилни тълкувания и полемиките по повод на статията ми се стори важно да продължа с изследване на въпросите, които тя повдига. Предлагането на хипотеза е конструктивен подход към поставянето на даден въпрос. Моята статия, в чието заглавие има въпросителен знак, останал, общо. взето, незабелязан, представляваше опит в тази насока. Тази книга си поставя за цел да даде по-пълен; по-задълбочен и подкрепен с повече документални свидетелства отговор на повдигнатия в статията въпрос. Ще се опитам да разработя, да прецизирам, да допълня, а в някои случаи и да коригирам изложените в статията тези, да доразвия множество идеи и да въведа редица теми, които там не се разглеждат или са само бегло засегнати. Това включва: понятието за цивилизация; проблема за универсална цивилизация, взаимоотношението между власт и култура; изменящото се равновесие на силите между различните цивилизации; културната индигенизация в незападните общества; политическата структура на цивилизациите; конфликтите, породени от универсализма на Запада, мюсюлманската войнственост и стремежа за политическо утвърждаване на Китай; балансираните и агресивните реакции спрямо възхода на китайската мощ; причините за войните и движещите сили в тях, довеждащи до разпадането на държави; бъдещето на Запада и на другите цивилизации. Една важна тема, изобщо незасегната в статията, е решаващото влияние, което нарастването на населението оказва върху нестабилността и равновесието на силите в света. Друга неприсъства-ща в статията важна тема е резюмирана в самото заглавие на книгата и в заключителното изречение: „Стълкновенията между цивилизациите са най-голямата заплаха за световния мир, а установяването на международен ред, стъпил на цивилизационна основа, е най-сигурната гаранция срещу нова световна война.“

Книгата не е замислена като труд в областта на социалните науки. За сметка на това тя се опитва да интерпретира еволюцията на световната политика след Студената война. Тя се стреми да предложи рамка или парадигма за разглеждане на световната политика, която да даде значими ориентири на учените и заедно с това да бъде полезна за политиците. Критерий за нейната значимост и полезност не може да бъде обстоятелството дали отчита всичко, което се случва в световната политика. Очевидно тя не прави това. Истинското изпитание за тази книга е дали тя предлага по-значима и по-полезна лупа, през която да се разглеждат международните процеси, отколкото която и да е друга парадигма. Освен това нито една парадигма не може да бъде валидна веднъж завинаги. Ако определен цивилизационен подход може да ни бъде полезен да разберем световната политика в края на XX и в началото на XXI в., това не означава, че той със същия успех може да се приложи към средата на XX в. или че би важал за средата на XXI в.

Идеите, изразени в статията и в тази книга, бяха представени за пръв път в една моя лекция в института „Америкън Ентърпрайс“ във Вашингтон през октомври 1992 г. Впоследствие те бяха разгърнати в подготвената по поръчка на института „Олин“ статия във връзка с проекта „Променящата се среда на сигурността и американските национални интереси“, финансиран от фондация „Смит Ричардсън“. След публикуването на статията взех участие в редица семинари и съвещания, посветени на „сблъсъка“ и организирани от университетски, правителствени и бизнес-среди в САЩ.