Освен това имах шанса да се включа в обсъждания на тази статия и на нейните тези в много други страни, между които Аржентина, Белгия, Китай, Франция, Германия, Великобритания, Корея, Япония, Люксембург, Русия, Саудитска Арабия, Сингапур, Южна Африка, Испания, Швеция, Швейцария и Тайван. Тези обсъждания ме изправиха лице в лице с всички основни световни цивилизации, с изключение на индуистката, и аз извлякох огромна полза от анализите и перспективите, представени от участниците в дискусиите. През 1994 и 1995 г. и Харвард ръководих семинар върху характера на света след периода на Студената война и винаги оживените, а понякога и твърде критични коментари на студентите бяха за мен допълнителен важен стимул. Работата ми върху тази книга бе подпомогната много и от колегиалната и благотворна среда на института за стратегически изследвания „Джон М. Олин“ и на Центъра за международни отношения в Хар-вард.
Завършеният ръкопис бе изчетен от Майкъл К. Деш, Робърт О’Киохан, Фарид Закарая и Р. Скот Зимърман и техните препоръки допринесоха за сериозно подобряване както на съдържанието, така и на структурата на книгата. През цялото време, докато работих над нея, Скот Зимърман ми оказваше незаменима научна помощ; без неговото енергично, експертно и предано съдействие тази книга не можеше да бъде завършена в толкова кратък срок. Студентите, които ни помагаха — Питър Джън и Кристиана Бригс, — също имат своя конструктивен принос. Грейс де Магистрис извърши компютърния набор на първоначалната версия на книгата, а Карол Едуардс с голямо чувство на отговорност и изключителна експедитивност толкова пъти нанесе промени в текста, че вероятно знае дълги пасажи почти наизуст. Денис Шанън и Лин Кокс от литературната агенция „Джордж Боршарт“ и Робърт Асахина, Робърт Бендър и Джоана Ли от издателство „Сай-мън и Шустър“ енергично и професионално преведоха ръкописа през издателския процес. Изпитвам огромно чувство на признателност към всички тях, с чиято помощ тази книга се появи на бял свят. Благодарение на тях тя стана много по-добра, а отговорността за евентуалните неблагополучия нося аз. Работата ми върху книгата бе подпомогната финансово от фондациите „Джон М. Олин“ и „Смит Ричардсън“. Без тяхната подкрепа завършването й би се отложило с години и аз ценя високо съдействието им. Докато други фондации все повече и повече насочват вниманието си само върху вътрешни проблеми, „Олин“ и „Смит Ричардсън“ заслужават възхищение за неизменния им интерес и финансова подкрепа на трудове върху войната, мира и националната и международната сигурност.
С. П. X.
Първа част
Свят на различни цивилизации
1
Новата ера в световната политика
Увод: знамена и културна идентичност
Нa 3 януари 1992 г. в голямата зала на една правителствена сграда в Москва се състоя среща между руски и американски учени. Две седмици по-рано Съветският съюз бе престанал да съществува, а Руската федерация бе станала независима държава. В резултат на това статуята на Ленин, доскоро украсявала подиума на залата, беше изчезнала, а на стената беше опънато знамето на Руската федерация. Като единствен проблем един от американците отбеляза факта, че знамето е обърнато наопаки. Когато това бе обяснено на домакините, те още през първата почивка бързо и тихомълком коригираха грешката.
През годините, последвали периода на Студената война, станахме свидетели на вълнуващи промени на идентичността на хората и на символите на тази идентичност. Започна се прекрояване на световната политика в съответствие с кул-турни образци. Обърнатите наопаки знамена бяха знак на прехода, но вече все повече и все по-високо се развяват правилно поставени знамена, а руснаците и другите народи се мобилизират и маршируват под тези и под други символи на своята нова културна идентичност.
На 18 април 1994 г. две хиляди души демонстрираха в Сараево под знамената на Саудитска Арабия и на Турция. Развявайки точно тези знамена, а не знамената на ООН, НАТО или на САЩ, гражданите на Сараево демонстрираха идентификацията си с мюсюлманите и заявяваха пред света кои са техните истински и не съвсем истински приятели.
На 16 октомври 1994 г. 70 000 души излязоха на демонстрация в Лос Анджелис „под море от мексикански знамена“, протестирайки срещу предложението за референдум, който би сложил край на поредица от държавни помощи за нелегалните имигранти и за техните деца. Наблюдателите се питаха: „Защо тези хора протестират под мексиканско знаме, а настояват САЩ да им осигурява безплатно образование? Защо не развяват американското знаме?“ Две седмици по-късно много повече демонстранти бяха наизлезли по улиците под американското знаме, но обърнато наопаки. Тези игри със знамената осигуриха победа на предложението за референдум, което бе одобрено от повече от 59% от гласоподавателите на Калифорния.
Читать дальше