Никки Френч - В очакване на сряда

По нищо не личеше, че нещо не беше наред. Това бе една обикновена терасовидна къща [1] Т.нар. терасовидни къщи са били "внесени" в Англия през XVII в. от Италия. Долепени една до друга, те образуват "тераса" — поредица от еднакви къщи, всяка от които има заден (вътрешен) двор. — Бел. прев. в следобеда на една обикновена сряда през месец април. Подобно на останалите къщи по улицата, и тази имаше дълъг и тесен вътрешен двор. Съседният двор вляво беше занемарен от дълги години. Мястото беше обрасло с коприва и къпинови храсти, в горния му край имаше пластмасов пясъчник, пълен със застояла вода, и малка футболна вратичка, килната на една страна. Дворът от другата страна беше павиран с настлана с дребен чакъл алея, с растения в глинени саксии, столове, които собствениците сгъваха през зимата и прибираха в бараката, и барбекю, покрито с черен брезент, което щеше да бъде изнесено в средата през летните месеци.

Но точно този двор имаше морава, която тази година беше окосена за пръв път. Старата ябълка с огънат ствол беше отрупана с цъфнали бели цветчета. Розите и другите храсти по края бяха подрязани толкова ниско, че приличаха на къси пръчки. Около кухненската врата грееха редици от оранжеви лалета. Под прозореца имаше една маратонка със завързани връзки, празни саксии, хранилка за птици, по чиято равна повърхност бяха разпилени семенца, и две празни бирени бутилки до стъргалката за обувки.

От едно ъгълче в двора бавно се приближи котката, спря се пред кухненската врата и вдигна глава сякаш очакваше нещо. След това се вмъкна през отвора за котки и влезе в кухнята с нейния покрит с плочки под, голяма маса поне за шестима души и махагонов уелски шкаф, който беше твърде голям за стаята и беше отрупан с изложени на показ порцеланови съдове и всякакви други вещи: тубички със засъхнало лепило, пликове със сметки, готварска книга, отворена на рецепта за морски дявол с консервирани лимони, свити на топка къси чорапи, банкнота от пет лири, малка четка за коса.

От метална релса над готварската печка висяха тигани. До кухненската мивка беше оставена кошница със зеленчуци, на малка лавица бяха подредени още дузина готварски книги, на перваза на прозореца имаше ваза с цветя, които бяха почнали да вехнат, на масата се виждаше разтворен учебник. На стената беше окачена бяла дъска, на която с червен маркер беше написан списък с неотложни задачи. На един от кухненските плотове беше оставена чиния с недоизядена препечена филийка, вече изстинала, а до нея стоеше чаша чай.

Котката се наведе, доближи муцунката си до купичката с котешка храна, хапна няколко гранулки, внимателно се почисти с лапичка и промъквайки се през кухненската врата, която бе винаги отворена, продължи навътре в къщата, покрай малката тоалетна вляво и нагоре по двете стъпала. Заобиколи една счупена стъклена купа и мина край кожената чанта с дълга дръжка, която лежеше на пода в антрето. Чантата беше обърната обратно и съдържанието ѝ се беше разсипало по дъбовите дъски. Червило и пудра за лице, отворен пакет с хартиени кърпички, ключове за кола, четка за коса, малко синьо тефтерче с прикрепена към него химикалка, кутийка парацетамол, бележник с телена подвързия. Малко по-нататък се виждаше разтворено портмоне, около което бяха пръснати няколко членски карти ("Анонимни алкохолици", Британски музей). На боядисаната в кремаво стена висеше, килната на една страна, сложена в рамка хартиена репродукция от стара изложба на картини на Ван Гог, а на пода със счупена рамка лежеше голяма семейна снимка: мъж, жена и три деца с широки усмивки.

Котката си проправи път сред бъркотията и тръгна към всекидневната в предната част на къщата. През отворената врата се виждаше просната на пода ръка, чиято част от китката надолу беше закръглена и силна, с ниско изрязани нокти и златна халка на безименния пръст. Котката я подуши, после близна китката. Покатери се върху проснатото тяло, облечено с небесносиня блуза и черен панталон, и започна да мърка и да мачка с лапички мекия корем. Търсейки внимание, тя зарови муцунката си в гъстата тъмнокестенява коса със сребърни нишки, прихваната хлабаво отзад. В меката част на ушите се виждаха малки златни топчета. Около врата проблясваше тънка верижка с медальон. Кожата ухаеше на рози и на още нещо. Котката потърка тялото си в лицето и изви гръб.