Никки Френч - В очакване на сряда

— Вашата приятелка тук ли е?

— Коя приятелка?

— Д-р Клайн — каза той. — Очаквах да я заваря да души наоколо.

Хал Брадшо и Фрида Клайн бяха работили по един и същ случай, при чието разследване едва не я бяха убили. Всичко беше започнало с намирането на голото и разлагащо се тяло на мъж в жилището на психичноболната Мишел Дойс. Тогава Брадшо беше убеден, че тя е убила мъжа; Фрида, от своя страна, бе доловила смислени неща в потока от несвързани думи на Мишел, които бавно и мъчително я бяха насочили към вярната следа. Тя и Карлсън постепенно бяха сглобили късчетата от самоличността на убития: беше се оказал мошеник с внушителен брой измамени хора зад гърба си, всеки от които с добър мотив за отмъщение. Методите на Фрида — нетрадиционни, основаващи се на интуицията ѝ, както и действията ѝ — в повечето случаи натрапчиво целенасочени и саморазрушителни — бяха довели до освобождаването ѝ от полицията по време на последните бюджетни съкращения. Но това очевидно не беше достатъчно за Брадшо. Тя го бе накарала да изглежда като глупак в очите на другите и сега той се мъчеше да я уязви. Карлсън беше наясно с това. Но на няколко метра от тях лежеше една убита жена, семейството ѝ бе в шок и той трябваше да преглътне гневните си думи.

— Д-р Клайн вече не ни сътрудничи.

— Ах, да — възкликна подигравателно Брадшо. — И правилно! Нещата не приключиха много добре при развръзката на онзи случай.

— Зависи какво разбирате под "добре" — възрази Карлсън. — Заловихме трима убийци.

Брадшо направи физиономия.

— Когато накрая консултантът бива наръган с нож, след което лежи един месец в интензивното отделение, това едва ли е най-добрият пример за успешна работа. Поне не и в моя учебник.

На Карлсън му се прииска да му отвърне подобаващо, но отново си спомни къде се намира.

— Тук едва ли е най-подходящото място за подобна дискусия — отбеляза той хладно. — Една майка е била убита. Семейството и е горе.

Брадшо вдигна дланите си.

— Дали да не спрем да говорим и да пристъпим към огледа?

— Не бях аз този, който говореше.

Брадшо прекрачи вътре и си пое дълбоко въздух сякаш изследваше аромата на стаята. Той се приближи до трупа на Рут Ленъкс, като стъпваше внимателно, за да не нагази в локвата кръв и погледна към Карлсън. — Знаете ли, да нахълташ на мястото, където е било извършено убийство, и да бъдеш нападнат не се брои за разкриване на престъпление.

— Отново за Фрида ли говорим? — намръщи се Карлсън.

— Грешката ѝ е, че се обвързва емоционално — продължи Брадшо. — Чух, че е спала с мъжа, когото арестуваха.

— Тя не е спала с него — отвърна Карлсън с ледени нотки в гласа. — Излизала е няколко пъти с него. Защото го е подозирала.

Брадшо го погледна с ехидна усмивка на лицето.

— Вас това притеснява ли ви?

— Ще ви кажа какво ме притеснява — отвърна троснато Карлсън. — Притеснява ме това, че вие очевидно се опитвате да се конкурирате с Фрида Клайн.

— Аз? Не, не, не. Просто съм загрижен за колежка, която явно е изгубила ориентирите си. — Той направи гримаса на съчувствие. — Много съжалявам за нея. Чух, че била в депресия.

— Мислех, че сте дошли да огледате сцената на местопрестъплението. Ако желаете да обсъждаме вече приключено дело, ще трябва да отидем на друго място.

Брадшо поклати глава.

— Не смятате ли, че това тук наподобява произведение на изкуството?

— Не, не смятам.

— Трябва да поразсъждаваме какво се опитва да изрази убиецът. Какво иска да каже на света?

— Може би трябва да ви оставя сам с разсъжденията ви — прекъсна го Карлсън.

— Предполагам, че си мислите, че е било обикновена кражба с взлом, но в един момент нещата са се объркали.

— Нямам навика да правя прибързани заключения — отвърна Карлсън. — В момента събираме улики. По-късно ще дойде ред на версиите.

Брадшо отново поклати глава.

— Това е погрешен подход. Ако нямате хипотеза, събраните улики са просто хаотични данни. Винаги трябва да вярвате на първото си впечатление.

— И какво е вашето първо впечатление?

— Ще представя писмен доклад — каза Брадшо, — но сега мога да ви направя безплатно резюме. Кражбата с взлом не е просто кражба с взлом.

— А какво е? Ще трябва да ми го обясните.

Брадшо направи широк жест с ръка.

— Огледайте се наоколо. Кражбата с взлом е нахлуване в нечий дом, посегателство, грабеж. Този човек е изразил гнева си срещу цял социален слой, до който той няма достъп — една сфера на благосъстояние, фамилни връзки и обществено положение. И когато се е сблъскал с тази жена, в нея е видял олицетворение на всичко онова, което той не може да има — тя е и заможна, и привлекателна, и майка, и съпруга. Можело е да избяга, можело е да ѝ нанесе само лек удар, но той ни е оставил послание, така, както на нея ѝ е оставил послание. Ударите са били насочени най-вече към лицето, а не към тялото. Обърнете внимание на петната от кръв по стените, разпръснати напълно хаотично. Той се е опитал буквално да изличи израза на лицето ѝ — израз на превъзходство. Пребоядисал е стаята с кръвта ѝ. Нещо като обяснение в любов.