Никки Френч - В очакване на сряда

Къщата се намираше в квартала "Чок Фарм", на две-три преки от шума и оживлението на Камдън Лок. Пред нея бяха спрели линейка и няколко полицейски коли. Вече беше опъната полицейска лента и шепа минувачи се бяха спрели да наблюдават.

Детектив Ивет Лонг се промуши под лентата и се загледа в къщата близнак от късната Викторианска епоха, с малка градинка отпред и фасада с еркерен прозорец. Тъкмо щеше да влезе вътре, когато видя главен криминален инспектор Малкълм Карлсън да слиза от служебната си кола, и го изчака да се приближи. Изглеждаше сериозен и погълнат от мисли, забеляза я едва в последния момент и ѝ кимна.

— Беше ли вече вътре?

— Току-що пристигнах — отвърна Ивет. Тя млъкна за момент, а после изстреля на един дъх: — Някак си е странно да ви види човек без Фрида.

Карлсън я изгледа намръщено.

— Значи, се радваш, че вече не ни помага?

— Аз… аз нямах това предвид.

— Знам, че присъствието ѝ не ти беше особено приятно — продължи Карлсън, — но проблемът е решен. Шефът реши, че повече нямаме нужда от сътрудничеството ѝ, а междувременно едва не я убиха. Това забавно ли ти се струва?

Ивет се изчерви и не отговори.

— Ходи ли да я видиш? — попита Карлсън.

— Ходих ѝ на посещение в болницата.

— Не е достатъчно. Трябва да разговаряш с нея. А сега…

Той махна с ръка към къщата и двамата влязоха вътре. Навсякъде щъкаха хора с найлонови калцуни, гащеризони и латексови ръкавици. Всички те говореха тихо или мълчаха. Карлсън и Ивет също нахлузиха калцуни и ръкавици, минаха през антрето и продължиха, заобикаляйки лежаща на дъсчения под дамска чанта, голяма снимка със счупена рамка, мъж, който с помощта на четчица и прах търсеше пръстови отпечатъци, след което се озоваха във всекидневната, ярко осветена от прожектори.

Мъртвата жена лежеше под светлината, все едно беше на театрална сцена. Беше просната по гръб. Едната ѝ ръка беше изпружена встрани, другата лежеше край тялото ѝ с присвита длан. Косата ѝ беше кестенява, леко прошарена. Разбитата ѝ уста зееше широко отворена и приличаше на озъбената муцуна на диво животно, но от мястото, от което я наблюдаваше, надвесен над нея, Карлсън видя проблясваща пломба сред изпочупените зъби. От едната страна на лицето ѝ кожата беше съвсем гладка, но понякога смъртта изглаждаше бръчките, изтриваше отпечатъците, които животът е оставил, и добавяше свои. На врата ѝ се виждаха бръчките на жена на средна възраст.

Дясното ѝ око беше отворено, а погледът му бе празен. Отляво на главата ѝ зееше дупка, пълна с раздробена лепкава тъкан и дребни костици. Бежовият килим около трупа ѝ се беше просмукал с кръв, по целия под имаше засъхнали кървави петна, а по близката стена се виждаха едри кървави пръски — всичко това правеше всекидневната на това семейство от средната класа да изглежда като кланица.

— Някой ѝ е разбил главата — промърмори Карлсън, като се изправи.

— Кражба с взлом — каза нечий глас зад него. — Карлсън се обърна. Зад гърба му беше застанал някакъв детектив — много млад, пъпчив, със смутена усмивка на лицето.

— Какво? Кой сте вие? — попита Карлсън.

— Райли — отвърна полицаят.

— Казахте нещо?

— Кражба с взлом — повтори Райли. — Бил е хванат на местопрестъплението и я е нападнал.

Райли забеляза изражението на Карлсън и усмивката му изчезна. — Мислех на глас — заоправдава се той. — Опитвам се да бъда полезен и просто изразих предположението си.

— Предположението си — повтори като ехо Карлсън. — Мислех, че първо трябва да огледаме сцената на местопрестъплението, да потърсим отпечатъци, косми и влакна, да снемем показания и чак след това да правим предположения за случилото се. Ако нямате нищо против.

— Разбрано, сър.

— Добре.

— Шефе — кимна Крие Мънстър, влизайки в стаята. Постоя за момент, взирайки се в тялото.

— Каква информация имаме до момента, Крис?

Мънстър с усилие съсредоточи вниманието си върху въпроса.

— Никога няма да свикна с това — изрече глухо той.

— Опитай се — каза Карлсън. — Семейството ѝ не иска от теб да страдаш вместо тях.

— Прав сте — съгласи се Мънстър и отвори бележника си. — Името ѝ е Рут Ленъкс. Работила е като здравей асистент [2] В системата на английското здравеопазване професията "здравен асистент" (health visitor) съчетава в себе си квалификацията на медицинска сестра и на социален работник. Жените с тази професия посещават на място, дават ценни съвети и помагат на майки с малки деца, на болни възрастни хора и на представители на рискови социални групи да се справят с трудностите. — Бел. прев. към общината. Нали знаете — грижи за стари хора, за майки с новородени бебета и други нуждаещи се. На четиресет и четири години, омъжена, с три деца. По-малката ѝ дъщеря я е открила, когато се прибрала от училище около пет и половина.