Никки Френч: Призори в неделя

Глендоуьр : Аз духовете мога да викам

от незнайните им бездни!

Хотспър: И аз, и всеки може да ги вика,

но идват ли, когато ги зовете?

Уилям Шекспир, Хенри IV Първа част (Действие III, сцена I) [1] Превод на Валери Петров. — Бел. прев.

И зведнъж апартаментът се изпълни със звуци. Телефо нът иззвъня, прекъсна, после звънна отново. Мобилният бръмчеше на масата. Входният звънец звънна веднъж, после още веднъж, а едновременно с него изтрака и чукчето на вратата. Главен криминален инспектор Карл сън се надигна от стола с помощта на патериците си, отиде бавно до вратата и я отвори.

Една много ниска и много слаба жена го гледаше намръщено. Червеникавокафявата й коса беше много късо подстригана на тила, а отпред дълъг бретон закриваше едното й око. Лицето й беше тясно и бледо, леко несиметрично, с безцветни вежди и очи с цвят на канела. Беше облечена с черно спортно яке с качулка, широк сив пуловер, черни панталони и оранжеви маратонки. Зад нея дъждът падаше на едри капки и лицето й беше цялото мокро. Над главата й леко скърцаха клоните на един чинар.

— Аз съм главен инспектор Петра Бърдж. „Изглежда много млада“, помисли си Карлсън. После обаче видя фините бръчици около очите й. А отляво на главата й имаше белег, който се спускаше от ухото до шията.

— Чувал съм за вас.

Бърдж не изглеждаше нито изненадана, нито поласкана от думите му.

— Имам задачата да ви заведа на място, където е из вършено престъпление.

Карлсън посочи патериците си.

— В отпуск по болест съм.

— Нареждане на комисаря.

— Крофорд ли ви изпраща?

— Той каза да ви предам, че на „Сафрон Мюз“ е намерено мъртво тяло.

— На „Сафрон Мюз“?!

Сякаш някой го преряза с нож. Протегна ръката си, за да запази равновесие.

— Какво се е случило?

— Сега отиваме там. С кола съм.

Бърдж тръгна да излиза, но Карлсън се пресегна и я сграбчи за ръкава.

— Тя мъртва ли е?

Бърдж поклати глава.

— Тялото е на мъж.

„На мъж, помисли си Карлсън. — Какъв мъж?“ Сякаш наблюдавайки се от разстояние, той се чу как казва на Бърдж, че идва след минутка, след което като в сън се озова в антрето, взе си палтото, провери дали служебната му карта е в джоба му, подпря се здраво на патериците и затвори входната врата след себе си, като в същото време усети миризмата на картофите, които се печаха във фурната. Щяха да станат на въглен. Майната им.

С усилие седна на задната седалка на колата, влачейки патериците след себе си. Забеляза, че там имаше още някой.

— Толкова много съжалявам!

В тъмнината му трябваше известно време, за да раз познае детектив Ивет Лонг. Тя се наведе към него, сякаш искаше да хване ръцете му. Косата й, която обикновено беше вързана стегнато отзад, сега беше пусната свободно. Беше облечена с размъкнат пуловер и стари джинси. В гласа й се усети хлипане.

Карлсън вдигна длан, за да я накара да млъкне. Кракът го болеше, а очите му бяха възпалени. Той седеше неподвижно и с изправен гръб, загледан в пътя, който изникваше пред тях от мократа тъма.

— Тя е жива — каза той кратко.

Бърдж седна на предната седалка. До нея шофьорът гледаше съсредоточено напред. От мястото си Карлсън можеше да види само ниско подстриганата му коса и добре оформената му брадичка.

Бърдж се извърна с лице към двамата пътници отзад.

— Няма ли да тръгваме? — попита Карлсън.

— След малко. Ще ми обясните ли какво точно става?

— Не знам за какво говорите.

— Комисар Крофорд ми звъни вкъщи. Самият комисар! Не го познавам и никога не съм го виждала. А той ми звъни вкъщи, казва ми да оставя всичко, да отида на мястото на извършено престъпление и да оглавя разследването му. Престъпление, за което току-що научавам! И не е само това. По пътя трябва да се отбия да взема един полицейски детектив, когото изобщо не познавам, и един главен криминален инспектор, който е в отпуск по болест. „Там е и Фрида Клайн. Трябва много да внимавате — предупреждава ме той. — Самата Фрида Клайн.“

Настъпи мълчание.

— Е, и какъв е вашият въпрос? — попита Карлсън, който агонизираше от нетърпение.

— В какво се забърквам?

— Ако Крофорд лично ви е назначил да ръководите следствието, това показва, че е чувал хубави неща за вас. Няма ли най-после да тръгнем към местопрестъплението?

— Коя е Фрида Клайн?