Никки Френч - Призори в неделя

— Възложих на добър професионалист да се заеме с разследването, наистина добър. Срещнахте ли се с нея?

— Да.

— Това, че е жена, донякъде може да балансира нещата.

— Просто трябва да е добра.

— Точно така — каза Крофорд. — В момента се боря за оцеляването си тук.

След половин час, излизайки от полицейското управление, Карлсън видя Фрида да слиза от една полицейска кола. Тя се качи по стъпалата, придружавана от един полицай. Когато се изравни с него, той я хвана за ръката и усети, че беше твърда като парче дърво. Фрида го погледна така, сякаш едва го позна.

— Някой ще трябва да се погрижи за котарака — каза тя.

— Ще го уредя.

Заведоха Фрида в една малка стая. В ъгъла имаше саксия с фикус, който очевидно се нуждаеше от поливане. Щорите на прозорците бяха спуснати, а на масата имаше кутия с хартиени кърпички. Като на психотерапевтичен сеанс, помисли си тя. Все някой ронеше сълзи. Донесоха кана с вода и две чаши. Попитаха я желае ли чай. Не желаеше. Или кафе? Не. Бисквити? И бисквити не желаеше. На стената имаше часовник: беше дванайсет без десет.

Фрида съблече дългото си палто и някой го окачи на закачалката на вратата. Тя седна на един стол и си наля чаша вода. Ръцете й не трепереха, пулсът й беше нормален. Отвън се чуваше ромоленето на дъжда. Стрелката на часовника, отброяваща минутите, отскочи напред.

В дванайсет без четири вратата се отвори и в стаята се появи висок млад мъж. Той имаше широки рамене, гъсти тъмни вежди и нос, който изглеждаше така, сякаш е бил счупен и е зараснал накриво. Мъжът пристъпи напред, държейки поднос с три картонени чаши. След него вървеше Петра Бърдж. Тя свали от раменете си кожена раница и я остави на пода.

— Това е моят колега Дон Камилски. Едно от кафетата е за вас. Ако желаете, мога да ви донеса мляко.

— Не е нужно.

Петра Бърдж отпи глътка кафе от чашата си.

— Дори обирите с взлом травмират хората — отбеляза тя. — Изключително много ги разстройва нахлуването в личното им пространство.

— Чела съм за това.

— А в случая става дума за труп. На човек, когото сте познавали.

— Точно така.

Петра Бърдж я изгледа с присвити очи, после кимна.

— В състояние ли сте да дадете първоначални показания? Иска ми се да започнем веднага, освен ако…

— И на мен ми се иска същото — отвърна Фрида.

— Чудесно!

Бърдж се настани срещу Фрида и извади бележник от раницата си.

— Дон ще записва всичко, което казвате, но аз също ще си водя бележки. Съгласна ли сте? Накрая ще трябва да подпишете показанията си.

— Разбирам.

Фрида се пресегна за една от чашите с кафе. Тя трепереше от студ и топлината на напитката щеше да й се отрази добре.

— Все пак, ще изпия едно кафе.

След повече от два часа главен криминален инспектор Бърдж се облегна назад.

— Приключихме. Сигурно сте изтощена.

— Не, не съм.

И наистина, умът на Фрида беше свеж и мисълта й течеше съвсем гладко.

— Имахте тежък ден. Трябва да поспите.

— Имам нужда да повървя пеша.

— Мисля, че навън все още вали. Освен това е почти два и половина.

— Знам.

Петра Бърдж задържа погледа си върху нея за няколко секунди, след което погледна към колегата си.

— Дон, иди и виж кой е свободен!

— Свободен за какво? — попита Фрида, докато Дон Камински излизаше от стаята. Но Петра Бърдж не отговори, само внимателно четеше бележките, които беше нахвърляла в бележника си наред с разни драсканици и завъртулки. Слабото й лице беше намръщено.

Камински се върна с млада полицайка с тъмноруса коса, зачервени бузи и напрегнато изражение. Петра Бърдж я представи като Фран Болтън. Фрида стисна отпуснатата й ръка с изядени нокти. Макар че очевидно беше дежурна през нощта, Фран Болтън изглеждаше уморена и бледа, все едно я бяха задържали на работа след обичайния й час за лягане.

— Иди и се преоблечи в цивилни дрехи, моля! — нареди й главен криминален инспектор Бърдж.

Младата полицайка излезе от стаята.

— Фран Болтън ще ви придружи.

— Нямам нужда от придружител.

— Под дюшемето в хола ви беше намерено мъртво тяло, за което сте убедена, че е сложено там от убиеца Дийн Рийв. Тя ще ви придружи. Ако се движите с униформен полицай, ще привлечете внимание. Хората ще се чудят какво става. Ще си помислят, че сте арестувана или че се е случило нещо нередно. Разбира се, това ще бъде само за заблуда, за да се разходите спокойно.

— Униформата няма да стресне Дийн Рийв.

Полицайката се върна облечена с тъмни панталони и кафяво кадифено яке. На Фрида й се искаше да се разходи край реката и да се спусне по крайбрежния булевард в източна посока, след което да се върне обратно покрай Риджънтс Канал. Но не можеше да си позволи да изложи младата полицайка на вятъра и дъжда, разхождайки се пеша в продължение на часове. А и се съмняваше, че тя би могла да й бъде сигурна защита. Беше дребна и с крехка фигура и приличаше на ученичка, която кара стаж в някой офис. Имаше радиостанция и би могла да извика помощ. Както и да е, смисълът на разходката беше да се разхожда сама.