Никки Френч: Призори в неделя

— Откога е тук трупът? — попита той.

Човекът с костюма го погледна и каза нещо неразбираемо. Карлсън махна безпомощно с ръце.

— Патологът пътува насам — каза гласът, който звучеше по-скоро като женски.

Карлсън забеляза, че Бърдж е застанала до него.

— Къде е Клайн? — попита тя.

Човекът с костюма посочи някъде извън стаята, към задната част на жилището. Карлсън отново си сложи маската, за да не вдишва повече зловонието. Двамата с Бърдж отидоха в кухнята. Фрида Клайн седеше до масата с изправен като свещ гръб. Беше някак си странно да се озовеш от хаоса и вонята на стаята, превърнала се в местопрестъпление, в това кътче на чистота и ред, където на рамката на прозореца беше поставена саксия с босилек, една котка деликатно пиеше вода от малка купичка на пода, в глинена ваза бяха натопени оранжеви лалета, които не бяха напълно разцъфнали. За момент това място се стори на Карлсън като театрален декор, а зад него тегнеше ужасът на реалността. Фрида бавно се извърна и ги погледна с проницателните си тъмни очи, които винаги го караха да се чувства неспокоен, дори когато се усмихваха, а сега не се усмихваха. Кожата й беше още по-бледа от обичайното. „В изражението й има нещо различно“, помисли си Карлсън. В следващия миг разбра, че тя изобщо не го беше разпознала, дори и заради патериците. Той дръпна назад качулката си и свали маската от носа и устата си. Тя леко се усмихна, но не каза нищо. Бърдж пристъпи напред и се представи, а после седна до кухненската маса срещу Фрида.

— В състояние ли сте да говорите? — попита тя.

— Да — отвърна Фрида.

— Ще трябва да дадете пълни показания, но първо ще ви задам няколко въпроса, ако нямате нищо против.

— Може ли първо да поговоря с приятелите си?

— Първо ще трябва да поговорите с мен.

— Добре.

— Изглеждате доста спокойна — отбеляза Бърдж.

Очите на Фрида сякаш станаха по-тъмни.

— Това проблем ли е?

— В жилището ви е намерено тяло на мъртвец. Повечето хора биха се шокирали.

— Съжалявам — каза тихо Фрида, — не умея да разигравам драми.

Отвън се чу шум. Бърдж се извърна и видя фигура на мъж, който стоеше на дъжда в малкия заден двор на Фрида. Крайчецът на цигарата му присветна и угасна.

— Кой е това?

Един мой приятел. Казва се Джоузеф Морозов. Именно той намери тялото и сега е малко разстроен.

— Как стана така, че той го намери?

Фрида вдигна длани и бавно разтри слепоочията си. Бърдж забеляза, че се опитва да се съвземе и да събере мислите си.

— Преди няколко часа се прибрах вкъщи след тежък ден. Усетих миризма, но не разбрах откъде идва. Джоузеф е строителен работник. Понякога ми помага. Той дойде, огледа наоколо и извади една дъска от дюшемето в хола. Аз си мислех, че може би е плъх.

— Знаете ли кой е мъртвецът?

— Да. Той е бивш полицай и се казва Брус Стрингър.

Бърдж помълча малко. Не знаеше откъде да започне.

— Имате ли представа кой го е направил? И защо е заровил тялото в къщата ви?

Сега беше ред на Фрида да се поколебае. Бърдж забеляза, че тя погледна към Карлсън. Той й кимна леко.

— Извинете, пропускам ли нещо? — попита Бърдж.

— Е, добре. Ще ви кажа какво мисля. Убедена съм, че Стрингър е бил убит от един човек на име Дийн Рийв. Чували ли сте за него?

— Вие наистина ли? — повдигна вежди Бърдж.

— Да, наистина го мисля, ако това ме питате.

— Всички са чували за Дийн Рийв — каза Бърдж. — Той е отговорен за няколко отвличания и за убийство. Само че той се самоуби преди седем години.

Фрида поклати глава.

— Когато се върнете в офиса си, ще откриете, че зад името ми стои дебело досие. И едно от нещата в това до сие е, че не преставам да твърдя, че Дийн Рийв все още е жив и че е извършил и други убийства.

Бърдж хвърли поглед към Карл сън.

— Вие вярвате ли в това?

— Да, вярвам.

— Ако това е вярно, защо му е да убива този човек и да си прави труда да го заравя във вашето жилище?

Фрида избърса с ръка очите си и си пое дълбоко въздух в опит да се съсредоточи. Когато заговори отново, излъчваше спокойствие, което очевидно й струваше огромно усилие.

— Брус Стрингър ми помагаше да открия Дийн Рийв и предполагам, че е успял. И мисля, че Дийн Рийв е заровил тялото му тук като форма на послание.

— Какво послание?

— „Ето какво ще получиш, ако ме търсиш.“

Бърдж се изправи.

— Ще изпратя кола да ви вземе. Ще трябва да дадете подробни показания. Внимавайте какво говорите пред хората. Дори пред приятелите си. Не ходете никъде. Не давайте изявления пред медиите. А сега отивам да прочета това ваше досие.