Самюъл Бекет - В очакване на Годо

ВЛАДИМИР (без да се обръща) . Нямам какво да ти кажа.

ЕСТРАГОН (крачка напред) . Сърдиш ли се? (Мълчание. Крачка напред.) Извинявай! (Мълчание. Крачка напред. Докосва го по рамото.) Хайде, Диди! (Мълчание.) Дай си ръката! (Владимир се обръща.) Целуни ме! (Владимир се дърпа.) Нека те целуна! (Владимир отстъпва. Целуват се. Естрагон прави крачка назад.) Вониш на чесън!

ВЛАДИМИР. Заради бъбреците. (Мълчание. Естрагон оглежда внимателно дървото.) И какво ще правим сега?

ЕСТРАГОН. Ще чакаме.

ВЛАДИМИР. Да, но докато чакаме?

ЕСТРАГОН. Ами ако се обесим?

ВЛАДИМИР. Тъкмо ще ни стане…

ЕСТРАГОН (ентусиазирано) . Става ли?

ВЛАДИМИР. Става, и с всички последствия. Където капне, порасват мандрагори. Затова, като ги скубеш, винаги викат. Не го ли знаеш?

ЕСТРАГОН. Да се обесим тогава.

ВЛАДИМИР. На един клон ли? (Приближават се до дървото и го гледат.) Нямам му вяра.

ЕСТРАГОН. Все пак да опитаме.

ВЛАДИМИР. Опитай.

ЕСТРАГОН. Първо ти.

ВЛАДИМИР. А не, първо ти.

ЕСТРАГОН. Защо?

ВЛАДИМИР. Ти си по-лек.

ЕСТРАГОН. Тъкмо де.

ВЛАДИМИР. Не разбирам.

ЕСТРАГОН. Ами помисли малко. (Владимир размишлява.)

ВЛАДИМИР (най-накрая) . Не разбирам.

ЕСТРАГОН. Сега ще ти обясня. (Размишлява.) Клонът… клонът… (С яд.) Абе опитай се да разбереш сам!

ВЛАДИМИР. Разчитам само на теб.

ЕСТРАГОН (с усилие) . Гого лек — клонът здрав — Гого умрял. Диди тежък — клонът счупен — Диди сам. (Пауза.) Докато… (Търси точния израз.)

ВЛАДИМИР. Не бях се сетил за това.

ЕСТРАГОН (най-сетне открил) . Който издържа многото, издържа и малкото.

ВЛАДИМИР. Ами дали съм по-тежък от тебе?

ЕСТРАГОН. Ти го каза. Аз не зная. Шансът е петдесет на петдесет. Или почти.

ВЛАДИМИР. И какво ще правим?

ЕСТРАГОН. Хайде да не правим нищо. По-добре ще е.

ВЛАДИМИР. Да видим първо какво ще ни каже.

ЕСТРАГОН. Кой?

ВЛАДИМИР. Годо.

ЕСТРАГОН. Да.

ВЛАДИМИР. Първо да сме наясно.

ЕСТРАГОН. От друга страна, по-добре ще е може би да ковем желязото, докато не е замръзнало.

ВЛАДИМИР. Любопитен съм да узная какво ще ни каже. Това няма да ни обвързва с нищо.

ЕСТРАГОН. Какво точно искахме от него?

ВЛАДИМИР. Че не беше ли там?

ЕСТРАГОН. Не обърнах внимание.

ВЛАДИМИР. Е… нищо определено.

ЕСТРАГОН. Помолихме го за нещо.

ВЛАДИМИР. Точно така.

ЕСТРАГОН. За нещо дребно.

ВЛАДИМИР. Горе-долу.

ЕСТРАГОН. И какво отговори той?

ВЛАДИМИР. Че щял да види.

ЕСТРАГОН. Че не можел да обещае нищо.

ВЛАДИМИР. Че трябвало да си помисли.

ЕСТРАГОН. На свежа глава.

ВЛАДИМИР. Да се посъветва със семейството си.

ЕСТРАГОН. С приятелите си.

ВЛАДИМИР. С агентите си.

ЕСТРАГОН. С партньорите си.

ВЛАДИМИР. Да прегледа тефтерите си.

ЕСТРАГОН. И банковите си сметки.

ВЛАДИМИР. Преди да се произнесе.

ЕСТРАГОН. Естествено.

ВЛАДИМИР. Нали?

ЕСТРАГОН. Така ми се струва.

ВЛАДИМИР. И на мен.

Пауза.

ЕСТРАГОН (обезпокоен) . А ние?

ВЛАДИМИР. Моля?

ЕСТРАГОН. Казвам: а ние?

ВЛАДИМИР. Не разбирам.

ЕСТРАГОН. Каква е нашата роля?

ВЛАДИМИР. Нашата роля ли?

ЕСТРАГОН. Помисли малко.

ВЛАДИМИР. Нашата роля. Ролята на просители.

ЕСТРАГОН. Е, чак дотам…

ВЛАДИМИР. Може би господинът има някакви изисквания?

ЕСТРАГОН. Защо, нямаме ли вече права?

Владимир се смее, но спира изведнъж, като по-рано. Същата игра, без усмивката.

ВЛАДИМИР. Щеше да ме разсмееш, ако ми беше разрешено.

ЕСТРАГОН. Изгубили ли сме ги?

ВЛАДИМИР (произнася подчертано) . Разпродадохме ги.

Мълчание. Те стоят неподвижно, с отпуснати ръце, с ниско наведени глави, с прегънати колене.

ЕСТРАГОН (глухо) . Нали не сме вързани? (Пауза.) А?