Самюъл Бекет - В очакване на Годо

ВЛАДИМИР. Прилича на върба.

ЕСТРАГОН. Къде й са листата?

ВЛАДИМИР. Трябва да е изсъхнала.

ЕСТРАГОН. Няма да плаче вече.

ВЛАДИМИР. Освен ако още не й е дошъл сезонът.

ЕСТРАГОН. Не ти ли прилича повече на храст?

ВЛАДИМИР. Не, дръвче е.

ЕСТРАГОН. Храст е.

ВЛАДИМИР. Дръв… (Досеща се.) Какво намекваш? Че сме сгрешили мястото?

ЕСТРАГОН. Вече трябваше да дойде.

ВЛАДИМИР. Не каза, че непременно ще дойде.

ЕСТРАГОН. А ако не дойде?

ВЛАДИМИР. Ще дойдем утре.

ЕСТРАГОН. И после вдругиден.

ВЛАДИМИР. Що не?

ЕСТРАГОН. И така нататък.

ВЛАДИМИР. Е, ако трябва…

ЕСТРАГОН. Докато най-сетне дойде.

ВЛАДИМИР. Нямаш милост!

ЕСТРАГОН. Вече идвахме вчера.

ВЛАДИМИР. А, не, този път бъркаш.

ЕСТРАГОН. Какво правихме вчера?

ВЛАДИМИР. Какво правихме вчера ли?

ЕСТРАГОН. Да.

ВЛАДИМИР. Ами… (Разсърдва се.) Бива те да разколебаеш човека, радвай се!

ЕСТРАГОН. Според мен бяхме тук.

ВЛАДИМИР (оглежда се) . Познато ли ти е мястото?

ЕСТРАГОН. Не съм казал такова нещо.

ВЛАДИМИР. Виждаш ли!

ЕСТРАГОН. Това не значи нищо.

ВЛАДИМИР. И все пак… това дърво… (обръща се към публиката) това блато…

ЕСТРАГОН. Сигурен ли си, че е тази вечер?

ВЛАДИМИР. Кое?

ЕСТРАГОН. Че тази вечер трябва да чакаме?

ВЛАДИМИР. Каза в събота. (Пауза.) Струва ми се.

ЕСТРАГОН. След работа.

ВЛАДИМИР. Трябва да съм си записал. (Бърка в джобовете си, натъпкани с най-различни боклуци.)

ЕСТРАГОН. Ама коя събота? И днеска събота ли е? Не е ли неделя? Или понеделник? Или петък?

ВЛАДИМИР (оглеждайки се панически около себе си, сякаш датата е изписана на пейзажа) . Не е възможно.

ЕСТРАГОН. Или четвъртък.

ВЛАДИМИР. Какво да правим?

ЕСТРАГОН. Ако напразно е идвал снощи, можеш да си сигурен, че днеска няма да дойде.

ВЛАДИМИР. Но нали ти каза, че сме идвали тук снощи?

ЕСТРАГОН. Може и да съм сгрешил. (Пауза.) Нека млъкнем малко, а?

ВЛАДИМИР (със слаб глас) . Добре. (Естрагон сяда отново. Владимир крачи развълнуван по сцената, спира се от време на време, за да се взре в хоризонта. Естрагон заспива. Владимир се спира пред Естрагон.) Гого… (Мълчание.) Гого… (Мълчание.) Гого… (Естрагон се събужда стреснат.)

ЕСТРАГОН (изведнъж върнат към ужаса на ситуацията) . Бях заспал. (С упрек.) Защо никога не ме оставяш да спя?

ВЛАДИМИР. Чувствах се самотен.

ЕСТРАГОН. А аз сънувах.

ВЛАДИМИР. Не ми разказвай!

ЕСТРАГОН. Сънувах, че…

ВЛАДИМИР. Не ми разказвай!

ЕСТРАГОН (с жест към вселената) . Защо? Този ти стига, така ли? (Пауза.) Не си прав, Диди. На кого да разказвам моите лични кошмари, ако не на теб?

ВЛАДИМИР. Нека си останат лични. Знаеш, че не мога да ги търпя.

ЕСТРАГОН (студено) . Понякога си мисля дали няма да е по-добре да се разделим.

ВЛАДИМИР. Няма да стигнеш далеч.

ЕСТРАГОН. Наистина, това би било много неприятно. (Пауза.) Нали, Диди, нали ще бъде много неприятно? (Пауза.) Като имаш предвид красотата на пътуването. (Пауза.) И добрината на спътниците. (Пауза. Гальовно.) Нали, Диди?

ВЛАДИМИР. Спокойствие.

ЕСТРАГОН (страстно) . Спокойствие… Спокойствие… (Замечтано.) Ние казваме „калм“, а англичаните викат „каам“. Каам. (Пауза.) Знаеш ли вица за англичанина, дето отишъл в публичен дом?

ВЛАДИМИР. Да.

ЕСТРАГОН. Разкажи го.

ВЛАДИМИР. Стига.

ЕСТРАГОН. Един пиян англичанин влиза в публичен дом. Собственичката го пита какво иска — руса, кестенява или червенокоса. Продължавай нататък.

ВЛАДИМИР. СТИГА!

Владимир излиза. Естрагон става и го следва до края на сцената. Мимика на Естрагон, прилична на реакцията на публиката на боксов мач. Владимир се връща, минава пред Естрагон, прекосява сцената с поглед в земята. Естрагон прави няколко крачки към него, спира се.

ЕСТРАГОН (с нежност) . Искаш да ми кажеш нещо ли? (Владимир не отговаря. Естрагон прави крачка напред.) Имаш нещо да ми кажеш? (Мълчание. Още една крачка напред.) Кажи го, Диди…