Самюъл Бекет - В очакване на Годо

ЕСТРАГОН. Какво?

ВЛАДИМИР. Дали да не се покаем?

ЕСТРАГОН. За какво?

ВЛАДИМИР. Ами… (Мъчи се да намери думи.) Няма да навлизаме в подробности.

ЕСТРАГОН. Че сме се родили ли?

Владимир избухва в гръмък смях, но веднага го потушава, като със сгърчено лице слага ръка на слабините си.

ВЛАДИМИР. Човек не смее дори да се смее.

ЕСТРАГОН. Толкова ли ти е дотрябвало?

ВЛАДИМИР. Мога само да се усмихвам. (Лицето му се опъва в максимална усмивка, която застива, продължава да стои на лицето му известно време, след това изведнъж угасва.) Не е все едно. Карай… (Пауза.) Гого…

ЕСТРАГОН (раздразнен) . Какво има?

ВЛАДИМИР. Чел ли си Библията?

ЕСТРАГОН. Библията ли… (Замисля се.) Трябва да съм я прелиствал.

ВЛАДИМИР (учуден) . В училище без Бог?

ЕСТРАГОН. Не си спомням имаше ли, нямаше ли?

ВЛАДИМИР. Да не го бъркаш със затвора?

ЕСТРАГОН. Може. Спомням си картата на светите земи. Цветна. Много красива. Мъртво море беше светлосиньо. Само като го погледнех, ожаднявах. Казвах си, там ще отидем за медения месец. Ще плуваме. Ще бъдем щастливи.

ВЛАДИМИР. Трябвало е да станеш поет.

ЕСТРАГОН. Бях поет. (Показва дрипите си.) Не ми ли личи?

Пауза.

ВЛАДИМИР. За какво ти говорех… Как е кракът?

ЕСТРАГОН. Подува се.

ВЛАДИМИР. А, да. За историята с разбойниците. Нали си спомняш?

ЕСТРАГОН. Не.

ВЛАДИМИР. Искаш ли да ти я разкажа?

ЕСТРАГОН. Не.

ВЛАДИМИР. Така ще убием времето. (Пауза.) Двама крадци били разпнати заедно със Спасителя. И…

ЕСТРАГОН. С кого?

ВЛАДИМИР. Със Спасителя. Двама крадци. Казват, че единият бил спасен, а другият… (търси обратното на „спасен“) осъден.

ЕСТРАГОН. Спасен от какво?

ВЛАДИМИР. От ада.

ЕСТРАГОН. Отивам си. (Не се помръдва.)

ВЛАДИМИР. И все пак… (Пауза.) Как е станало така, че… Нали не ти е скучно?

ЕСТРАГОН. Не те слушам.

ВЛАДИМИР. Как е станало така, че от четиримата евангелисти само един представя нещата по този начин? Нали и четиримата са били там… или поне наблизо. А само един говори за разбойника, който бил спасен. (Пауза.) Виж какво, Гого, от време на време трябва да се обаждаш.

ЕСТРАГОН. Слушам те.

ВЛАДИМИР. Един от четиримата. От останалите трима двама не споменават никакви разбойници, а третият казва, че и двамата го ругаели.

ЕСТРАГОН. Кого?

ВЛАДИМИР. Какво „кого“?

ЕСТРАГОН. Нищо не разбирам… (Пауза.) Кого са ругаели?

ВЛАДИМИР. Спасителя.

ЕСТРАГОН. Защо?

ВЛАДИМИР. Защото не искал да ги спаси.

ЕСТРАГОН. От ада ли?

ВЛАДИМИР. Не, разбира се! От смъртта.

ЕСТРАГОН. И какво?

ВЛАДИМИР. Тогава трябва и двамата да са били осъдени.

ЕСТРАГОН. И после?

ВЛАДИМИР. Но другият казва, че единият е бил спасен.

ЕСТРАГОН. Е, и какво? Просто не са на едно мнение, и толкова.

ВЛАДИМИР. Но те са били там и четиримата. А само един говори за спасения крадец. Защо на него да му се вярва повече, отколкото на другите?

ЕСТРАГОН. Че кой му вярва?

ВЛАДИМИР. Ами всички. Хората знаят само тази версия.

ЕСТРАГОН. Хората са тъпаци.

Става с мъка, отива, накуцвайки, към лявата кулиса, спира, взира се в далечината, с длан над очите, обръща се, отива към кулисата вдясно, гледа в далечината. Владимир го следи с поглед, след това се приближава до обувката, навежда се и я вдига, поглежда вътре и веднага я хвърля.

ВЛАДИМИР. Уф! (Плюе на земята.)

ЕСТРАГОН (връща се към средата на сцената, гледа към дъното) . Прекрасно местенце. (Обръща се, приближава се към рампата, гледа към публиката.) Всичко ти се усмихва. (Обръща се към Владимир.) Да се махаме.

ВЛАДИМИР. Не можем.

ЕСТРАГОН. Защо?

ВЛАДИМИР. Нали чакаме Годо.

ЕСТРАГОН. Вярно. (Пауза.) Сигурен ли си, че е тук?

ВЛАДИМИР. Кое?

ЕСТРАГОН. Че тук трябва да чакаме.

ВЛАДИМИР. Каза при дървото. (Двамата оглеждат дървото.) Виждаш ли други дървета?

ЕСТРАГОН. Какво е?