Лъвът, Вещицата и дрешникът

— Той ще пише на татко, ако мисли, че нещо наистина не е наред — реши Питър. — Това вече е извън нашите възможности.

И така те отидоха, почукаха на вратата на кабинета, професорът каза „Влезте!“. После стана, предложи им столове и обясни, че е на тяхно разположение. Седна и допрял върховете на пръстите си, изслуша цялата история. След това дълго мълча. Сетне прочисти гърлото си и каза последното нещо, което те бяха очаквали:

— А вие откъде знаете, че историята на сестра ви не е вярна?

— О, но… — започна Сюзан и спря. По лицето на възрастния личеше, че той говореше съвсем сериозно. След малко тя се овладя и каза: — Но Едмънд казва, че са се престрували.

— Точно това заслужава да се обмисли — поясни професорът. — И то много внимателно. Например, извинете ме, че задавам този въпрос, след като познавам и двамата, но на кого повече може да се разчита — на брат ви или на сестра ви? Искам да кажа, кой е по-честният?

— Точно това смущава и нас, господине — каза Питър. — Досега винаги бих казал, че това е Луси.

— А ти какво мислиш, скъпа? — попита професорът, като се обърна към Сюзан.

— Ами… бих казала същото като Питър, но това не може да бъде истина. Всичко това за гората и фавъна.

— По този въпрос не знам нищо — призна професорът. — Но да обвиниш някого, когото винаги си познавал като честен човек, че лъже, е много сериозно нещо.

— Ние се страхуваме, че това нещо може дори да не е лъжа — добави Сюзан. — Помислете си, че може би с Луси се е случило нещо лошо.

— Искаш да кажеш, че е полудяла? — попита спокойно професорът. — О, можете да бъдете спокойни за това. Човек трябва само да я погледне и да поговори с нея, за да разбере, че тя не е луда.

— Но, тогава… — започна Сюзан и спря. Никога не й бе минавало през ума, че един възрастен човек може да говори като професора, и не знаеше как да мисли.

— Логика! — каза професорът почти на себе си. — Защо не преподават логика в тези училища? Има само три възможности: сестра ви да лъже, да е побъркана или пък да говори истината. Вие знаете, че тя не лъже. Очевидно не е и луда. И в такъв случай ние трябва да приемем, че тя говори истината.

Сюзан погледна изпитателно професора и бе почти сигурна, че той не се подиграва с тях.

— Но господине, как може да е истина? — попита Питър.

— А защо да не е? — отвърна професорът.

— Ами преди всичко — продължи Питър, — ако е истина, защо не всеки може да намери тази страна? Имам предвид, че когато ние погледнахме, там нямаше нищо. Дори Луси не твърдеше, че има нещо.

— И какво от това? — каза професорът.

— Но когато нещата са истински, те винаги съществуват.

— Така ли? — рече професорът и вече съвсем обърка Питър.

— Но нямаше време — обади се Сюзан, — Луси нямаше никакво време да отиде където и да било, дори това място да съществува. Тя изтича след нас в мига, в който излязохме от стаята. Не беше минала и минута, а тя твърдеше, че е била там цели часове.

— Точно заради това историята й вероятно е истинска — поясни професорът. — Ако наистина в тази къща има врата, която води към друг свят (а трябва да ви предупредя, че това е една много странна къща, която дори и аз не познавам добре), ако тя е отишла в друг свят, изобщо няма да се изненадам да узная, че този друг свят има свое собствено време. Така че, когато и да стои човек там, времето тук остава в същия миг. От друга страна, аз не мисля, че много момичета на нейната възраст биха измислили сами такова нещо, ако го е правила наужким, щеше да се скрие някъде за по-дълго, преди да излезе и да ви разкаже историята си.

— Но наистина ли мислите, господине — попита Питър, — че може да има други светове, тук наоколо, на крачка от нас?

— Защо да не е възможно? — учуди се професорът, като свали очилата си и започна да чисти стъклата, докато мърмореше на себе си: „Чудя се учат ли ги на нещо в тези училища!“

— А какво да правим ние? — попита Сюзан. Струваше й се, че разговорът започва да се отклонява от темата.

— Малка госпожице — продължи професорът и изведнъж погледна строго и двамата, — има един начин, който никой не е предложил, но заслужава да се опита.

— Какъв? — попита Сюзан.

— Да се постараем всички ние да си гледаме работата — каза той. И това беше краят на разговора.

След този разговор отношението на останалите към Луси се промени. Питър се погрижи Едмънд да престане да й се подиграва, но нито тя, нито някой друг беше склонен да говори за дрешника. Затова известно време всички приключения бяха забравени. Но това не продължи дълго.