Лъвът, Вещицата и дрешникът

— Сине Адамов, много ми се иска да видя брат ти и двете ти сестри. Би ли ги довел да ме посетят?

— Ще се опитам — обеща Едмънд, без да откъсва поглед от празната кутия.

— Защото, като доведеш и тях, разбира се, ще мога да ти дам много повече локум. Сега не мога, магията действа само веднъж. А в къщата ми ще е друго.

— А защо не отидем в къщата ви още сега? — запита Едмънд.

Когато в началото се качи в шейната, той се страхуваше, че тя може да отпътува с него към някое непознато място, от което не би могъл да се върне. Но сега беше забравил опасенията си.

— Къщата ми е чудесна — каза Кралицата. — Сигурна съм, че ще ти хареса. Има стаи, пълни с локум, и освен това аз нямам деца. Искам да отгледам едно хубаво момче като принц и когато умра, то да стане крал на Нарния. Като принц то ще носи златна корона и по цял ден ще яде локум. А ти си най-умният и най-хубавият младеж, когото съм срещала. Мисля, че бих желала някой ден, когато доведеш и другите, да те направя принц.

— А защо не сега? — попита Едмънд.

Лицето му беше силно зачервено, а устата и пръстите му лепнеха. Той не изглеждаше нито умен, нито хубав, каквото и да казваше Кралицата.

— О! Но ако сега те заведа там — каза тя, — няма да видя брат ти и сестрите ти. А много искам да се запозная с очарователните ти роднини. Ти ще бъдеш принц, по-късно крал, това се разбира от само себе си. Но трябва да има придворни и благородници. Ще направя брат ти херцог, а сестрите ти херцогини.

— Те не са кой знае какво — рече Едмънд, — а и аз мога да ги доведа друг път.

— Щом се озовеш в къщата ми — продължи Кралицата, — ти съвсем ще ги забравиш. Ще се забавляваш толкова, че няма да имаш желание да се върнеш вкъщи. Не! Ти трябва да се върнеш в твоята страна сега и да дойдеш при мен друг път с тях, разбираш ли? Няма смисъл да идваш без тях.

— Но аз дори не зная пътя назад към моята страна — умолително каза Едмънд.

— Лесно е — отговори Кралицата. — Виждаш ли онзи фенер? — тя посочи с пръчката си и Едмънд видя същия стълб с фенера, под който Луси бе срещнала фавъна. — Отвъд него е пътят към света на хората. А сега погледни в обратна посока! Виждаш ли двата малки хълма, които се издигат над дърветата?

— Струва ми се, че да — рече Едмънд.

— Е, моята къща е между тези два хълма. Така че следващия път, когато дойдеш, ще трябва само да намериш стълба с фенера, да потърсиш тези два хълма и да вървиш през гората, докато стигнеш дома ми. Но помни, трябва да доведеш другите със себе си. Много ще се ядосам, ако дойдеш сам.

— Ще направя всичко, което е по силите ми — обеща Едмънд.

— А, между другото — каза Кралицата, — няма нужда да им разказваш за мен. Забавно ще бъде да ги изненадаме, нали? Просто ги доведи до двата хълма и кажи „Я да видим кой живее тук“ или нещо подобно. Ако сестра ти е срещнала някои от фавъните, може да е чула лоши неща за мен. Фавъните какво ли не говорят, знаеш, и сега…

— Моля ви! Не бих ли могъл да получа само едно парче локум за из път?

— Не, не! — изрече Кралицата. — Трябва да почакаш до следващия път!

Още докато говореше, тя даде знак на джуджето да тръгват и докато шейната изчезваше от погледа, Кралицата му махна с ръка и се провикна:

— Следващия път! Следващия път! Не забравяй! Елате по-скоро!

Едмънд все още се взираше след шейната, когато чу някой да го вика по име. Огледа се и видя Луси, която излизаше от другата страна на гората.

— О, Едмънд! — извика тя. — Ти също си влязъл. Не е ли чудесно!

— Да — каза Едмънд, — беше права. Дрешникът наистина е вълшебен. Ще ти се извиня, ако искаш. Но къде, за бога, беше досега. Търсих те навсякъде.

— Ако знаех, че и ти си влязъл, щях да те изчакам — каза Луси, която бе толкова развълнувана, че не забеляза сприхавия говор на Едмънд и странно зачервеното му лице. — Обядвах с милия господин Тумнус, фавъна. Той е добре. Бялата вещица не му е строила нищо за това, че ме е пуснал. Той мисли, че тя може да не е научила за останалото и че всичко ще бъде наред.

— Бялата вещица ли? — попита Едмънд. — Коя е тя?

— Едно ужасно същество — каза Луси. — Тя самата се нарича Кралица на Нарния, макар че изобщо няма право да бъде кралица. И всички фавъни, горски нимфи и русалки, джуджета и животни, поне добрите от тях, я мразят. Тя може да превръща хората в камък, може да върши и най-различни страшни неща. Направила е магия, за да бъде в Нарния вечна зима, но никога да не настъпва Коледа. Тя се вози в шейна, теглена от два бели елена, държи магическа пръчка и носи корона на главата.