Морис Дрюон - Лилията и лъвът

От всички енории на града отсам и отвъд реката, от Сейнт Денис, Сейнт Къдбърт, Сейнт Мартин и Грегори, от старата и новата Сейнт Мери, от Шембълз, Танър Роу, отвред населението на Йорк се стичаше от два часа в непрекъснати редици към Минстър, към огромната, още недовършена в западната си част катедрала, която се бе проснала висока и масивна върху възвишението на града.

На Стоунгейт и Дийнгейт — двете криволичещи улици, които свършваха при Ярд — тълпата беше толкова гъста, че не можеше да се помръдне. Накацалите по крайпътните камъни младежи виждаха само глави, нищо друго освен глави, гмеж от глави, изпълнили от край до край площада. Граждани, търговци, жени с многобройните си дечурлига, недъгави с патериците си, слугини, чираци, млади духовници с качулки, войници с ризници, просяци в дрипи бяха размесени като сламки н купа сено. Чевръстите джебчии вършеха толкова кражби, колкото за цяла година. По прозорците висяха на гроздове човешки лица.

Но нима бяха естествени посред бял ден изпълненият с дим влажен полумрак, студените изпарения, млечната мъгла, които обгръщаше огромната сграда и тъпчещото в кал множество? Тълпата се сгъстяваше, за да запази собствената си топлина.

Двадесет и четвърти януари 1328 година. В присъствието на архиепископа на Йорк и примата на Англия монсеньор Уилям Мелтънски крал Едуард III, ненавършил още шестнадесет години, се венчаваше за едва четиринадесетгодишната си братовчедка Филипа дьо Ено.

В катедралата, запазена за кралските сановници, за членовете на висшето духовенство и на парламента, за поканените петстотин рицари и сто благородници от Шотландия в карирани полички, дошли да ратифицират по същия повод мирния договор, нямаше нито едно свободно място. След малко щеше да бъде отслужена тържествената литургия, в която щяха да участвуват сто и двадесет псалтове.

Протичаше първата част на церемонията, същинското бракосъчетание, пред южния портал, вън от църквата, пред очите на народа, съгласно старинния ритуал и обичаите в Йоркската епархия. 1 1 Католическата църква никога не е налагала строга единна практика и еднакъв ритуал при венчаването. Тя се е задоволявала да спазва местните обичаи и традиция. Затова много често сватбеният ритуал в различните епархии е бил различен. До XVI век годежът бил едва ли не еднакво важен, както венчавката. През 1299 година например крал Едуард I се оженил за Маргьорит Френска пред входа на катедралата в Кентърбъри. В наши дни по време на венчалния обред вратите на църквата трябва да бъдат отворени и ако това не се спази, бракът може да бъде анулиран. В това виждаме някогашния местен обичай. Сватбеният обред в Йорк напомнял ритуала в Реймс.

Мъглата оставяше влажни ивици по червеното кадифе на балдахина, издигнат пред вратата, оцеждаше се по митрите на епископите и залепваше кожите по раменете на кралското семейство, събрано около младата двойка.

— Here i take thee, Philippa, to my wedded wife, to have and to hold at bed and at board. — Тук те вземам, Филипа, за моя съпруга, за да те притежавам и пазя в леглото и в жилището си…

Излязъл от нежните устни на безбрадото лице, гласът на краля изненада със силата и яснотата си, както и с плътния тембър. Кралицата-майка Изабел бе поразена, а също и месир дьо Ено, чичо на младоженката, а и всички присъствуващи от първите редици, между които графовете Кент и Норфолк и ланкастърският граф Кривата шия, председател на регентския съвет и настойник на краля.

…for fairer for fouler, for better for worse, in sickness and in bealth… за приятното и неприятното, за най-доброто и най-лошото, в болест и здраве.

Шушуканията сред тълпата постепенно секнаха. Мълчанието се разпростря като центробежна вълна и младежкият глас отекна над хилядите глави и стигна чак до края на площада. Кралят произнасяше бавно дългия обет, който бе научил предната вечер. Но всички имаха чувството, че в момента го съчинява, толкова отчетливо изричаше думите, толкова вникваше в тях, за да им придаде най-дълбок и най-сериозен смисъл. Това бяха сякаш думи на молитва, предназначена да бъде казана само веднъж и за цял живот.

Душа на възмъжал човек, уверен в задължението, което поема пред небето, на владетел, съзнаващ ролята си на посредник между народа и бога, се изявяваше чрез юношеската уста. Новият крал молеше роднините си, близките си, висшите си сановници, бароните си, прелатите си, жителите на Йорк и цяла Англия да бъдат свидетели на любовта, в която се вричаше на госпожа Филипа.