Клайв Луис - Принц Каспиан

— Е, може и така да се каже — джуджето се почеса по главата. — Но в действителност той е нов нарниец, произхожда от земите Телмар, ако ми следите мисълта.

— Аз се обърках — призна Едмънд.

— Звучи по-оплетено от Войната на розите — оплака се Луси.

— Ох! — изпъшка джуджето. — Явно доста лошо се справям. Очевидно се налага да се върна много назад и да започна отначало — как Каспиан израсна в двореца на чичо си Мираз и как се стигна дотам, че да премине на наша страна. Но предупреждавам ви, че историята е дълга.

— Още по-хубаво — насърчи го Луси. — Ние много обичаме всякакви истории.

Джуджето се настани по-удобно и подхвана разказа си. Няма да го предам с неговите думи, нито ще повторя всички въпроси и прекъсвания на децата, защото ще отнеме много време, а и съвсем ще се оплетеш. Ще пропусна и някои неща, за които децата научиха по-късно. Но в края на краищата ето същината на разказа.

Принц Каспиан живееше в голям дворец в центъра на Нарния заедно с чичо си Мираз, крал на Нарния, и червенокосата си леля — кралица Прунаприсмия. Родителите на Каспиан бяха починали и той най-много обичаше бавачката си. Като принц Каспиан имаше всевъзможни прекрасни играчки, дето само не говореха, но той с нетърпение чакаше последния час от деня — тогава прибираха играчките в шкафовете, а бавачката започваше да му разказва приказки.

Не може да се каже, че изпитваше особена симпатия към чичо си и леля си, но имаше задължението веднъж за две седмици да се явява при чичо си и половин час двамата да се разхождат по южната тераса на палата. Един ден, по време на обичайната разходка кралят рече:

— Е, момко, наближава времето да те научим да яздиш и да въртиш меча. Леля ти и аз нямаме деца. Когато мен вече няма да ме има, изглежда ти ще бъдеш крал. Радваш ли се?

— Не знам, чичо.

— Как така не знаеш? — изненада се Мираз. — Да не би да нямаш мечти?

— Имам мечти — сподели Каспиан.

— Какви например?

— Мечтая… Мечтая да живея в древните времена. (По онова време Каспиан беше съвсем малко момче.)

До момента крал Мираз говореше по типичния за възрастните отегчителен начин, от който ти е съвсем ясно, че всъщност не се интересуват какво приказваш. Сега обаче той строго изгледа Каспиан.

— Моля? Какво имаш предвид? — изненада се той. — Какви древни времена?

— О, не знаеш ли, чичо? Тогава всичко е било доста по-различно. Животните говорели, а добри същества обитавали потоците и горите. Наричали се нимфи и дриади. Имало и джуджета, както и прекрасни фавни с крака като на кози и…

— Това са глупости, на които само бебета могат да вярват — прекъсна го строго кралят. — Само бебета, чуваш ли? А ти си прекалено голям за такива неща. На твоята възраст е редно да мислиш за битки и приключения, а не за приказки.

— Но и в древните времена е имало битки и приключения! — не се предаваше Каспиан. — Великолепни приключения. Тогава е живяла Бялата вещица, която станала кралица на цялата страна и направила така, че тук да е вечна зима. Ала отнякъде се появили две момчета и две момичета, унищожили Вещицата и били провъзгласени за крале и кралици на Нарния. Казвали се Питър, Сюзан, Едмънд и Луси. Царували дълго, всички живеели славно и все заради Аслан…

— Той пък какво е? — прекъсна го Мираз.

Ако Каспиан беше малко по-голям, би доловил предупредителните нотки в гласа на чичо си и би млъкнал. Вместо това той възторжено продължи:

— О, нима не знаеш? Аслан е Великият лъв, който идва отвъд морето.

— Кой ти разправя тези небивалици? — прокънтя гласът на краля.

Каспиан се изплаши и не отговори.

— Твоя кралска светлост — Мираз пусна ръката на Каспиан, която държеше дотогава, — настоявам за отговор. Погледни ме в очите! Кой ти разправя тези врели-некипели?

— Ба… бавачката — заекна Каспиан и се разплака.

— Стига си циврил! — смъмри го чичо му, хвана го за раменете и го разтърси. — Престани! И никога повече да не съм те чул да говориш или дори да мислиш за подобни глупави приказки. Никога не е имало такива крале и кралици. Къде се е чуло и видяло да има двама крале едновременно? А и такова същество като Аслан няма! И никакви други лъвове. И по никое време животните не са умеели да говорят. Чуваш ли ме?

— Да, чичо — подсмръкна Каспиан.

— И нито думичка повече за това — завърши кралят. После се обърна към прислужника, застанал в другия край на терасата, и с леден тон заповяда: — Отведете Негова кралска светлост в покоите му и веднага изпратете при мен бавачката му!