Клайв Луис - Принц Каспиан

— Съжа… съжалявам, докторе — пророни Каспиан. — Но вината не е моя, нали знаеш?

— Не говоря тези неща, за да ви обвинявам, скъпи принце — увери го докторът. — Дори сте в правото си да ме попитате защо въобще ги споменавам. По две причини. Първо, защото толкова отдавна нося тайните в старото си сърце, че ме боли. Просто ще се пръсне, ако не ги споделя с вас. И второ, защото когато вие станете крал, бихте могли да ни помогнете. Сигурен съм, че макар да сте телмарин, и вие копнеете за старите времена и ги обичате.

— О, да, да! — възкликна Каспиан. — Но как да помогна?

— Като се отнасяте добре към останалите джуджета, каквото съм аз. Например да съберете мъдри магьосници и да откриете начин отново да събудите дърветата, да разпоредите да претърсят всички диви и далечни кътчета на страната и да проверят дали там не са останали живи фавни, Говорещи зверове или джуджета.

— Надяваш ли се да открием такива? — попита Каспиан жадно.

— Не знам… Не знам… — отвърна докторът с дълбока въздишка. — Понякога се опасявам, че вече са изчезнали. Цял живот ги диря. А понякога ми се струва, че долавям тътен от барабани на джуджета откъм планините. Понякога нощем, в горите, ми се струва, че съм някъде далече, където танцуват фавни и сатири. Но стигна ли до мястото, не заварвам нищо. Често се отчайвам, но и винаги се случва нещо, което да ми вдъхне отново надежда. Не знам… Но вие поне имате възможност да се опитате да станете крал като стария Върховен крал Питър от онези времена, а не като чичо си.

— Значи и за кралете и кралиците също е вярно? — зарадва се Каспиан. — А истина ли е и за Бялата вещица?

— Разбира се — отвърна Корнилиъс. — Те царуваха през Златния век на Нарния и страната никога няма да ги забрави.

— Ти в този дворец ли си живял, докторе?

— Не, скъпи мой. Този дворец е нов, съвсем отскоро. Построи го прапрадядо ви. Но когато двамата синове Адамови и двете дъщери Евини бяха обявени за крале и кралици на Нарния от самия Аслан, те живееха в Каир Паравел. Никой жив човек не е виждал това благословено място, вече дори и развалините му вероятно са изчезнали. Но ние вярваме, че е съществувало далеч оттук, при делтата на Голямата река, на самия морски бряг.

— Ах! — неволно възкликна Каспиан и потрепери. — Да не искаш да кажеш дълбоко в черната гора? Там, където са… нали знаеш… всички призраци?

— Ваша светлост говори така, както е бил научен — отбеляза докторът. — Но това са само лъжи. Там няма никакви призраци. Телмарините измислиха историята. Вашите крале смъртно се страхуват от морето, защото никога не забравят, че във всички истории Аслан се появява от морето. Не желаят да се приближат към водата, не позволяват и друг да го стори. Затова оставиха да израснат огромни гори, та да отделят хората от морето. И понеже се скараха с дърветата, сега ги е страх да стъпят и в горите. Само от страх си представят, че са пълни с духове. Всички крале и високопоставени особи мразят и морето, и горите. От една страна, защото вярват в свързаните с тях истории, а от друга — защото те самите ги разпространяват. Чувстват се в по-голяма безопасност, ако никой от Нарния не дръзва да отиде до брега и оттам да погледне към земите на Аслан, към утрото и към източния край на света.

Двамата замълчаха. По едно време доктор Корнилиъс подкани:

— Хайде, достатъчно дълго се задържахте тук! Време е да слезем долу и да лягаме.

— Задължително ли е? — възрази Каспиан. — Ще ми се да продължим да говорим за тези неща още часове наред.

— Някой може да ни потърси, ако постъпим така — напомни му доктор Корнилиъс.

След това Каспиан и неговият учител проведоха още много тайни разговори на покрива на голямата кула и при всеки следващ разговор Каспиан научаваше все нови и нови неща за Старата Нарния. Вече почти през цялото си свободно време мислеше (а нощем сънуваше) за старите дни и бленуваше те да се върнат. Той, естествено, не разполагаше с кой знае колко свободно време, защото започна същинското му образование. Научи се да върти шпагата, да язди, да плува, да се гмурка, да стреля с лък, да свири на лютня, да лови елени и да реже на парчета убитите животни. Освен това изучаваше космография, реторика, хералдика, стихоплетство, и, разбира се, история, малко право, физика, алхимия и астрономия. С магиите се запозна само на теория, защото според доктор Корнилиъс практикуването им не било подходящо занимание за принцове.