Клайв Луис - Принц Каспиан

— А и аз самият съм доста нескопосан магьосник — призна той.

За навигацията („благородно и героично изкуство“ по думите на доктора) не отдели никакво време, защото крал Мираз не одобряваше нищо, свързано с кораби и морета.

Затова пък придоби отлични умения да използва очите и ушите си. Докато беше по-малък, все се чудеше защо никак не харесва леля си Прунаприсмия. Сега си обясни на какво се дължи това — тя също никак не го харесваше. Започна да вижда, че Нарния е нещастна страна: данъците бяха високи, законите — строги, а Мираз — жесток.

След няколко години кралицата изглежда се поболя. В двореца настъпи голямо суетене — неспирно прииждаха лекари, а прислугата само шепнеше. Това се случи в началото на лятото. Една нощ, докато всички се лутаха по обичайния начин, доктор Корнилиъс ненадейно събуди Каспиан. Бяха минали едва няколко часа, откакто си бе легнал.

— С малко астрономия ли ще се позанимавам, докторе? — попита Каспиан.

— Ш-ш-ш-т… — прекъсна го докторът. — Доверете ми се и правете точно каквото ви кажа. Облечете се добре. Чака ви дълго пътуване.

Каспиан се изненада, но вярваше на учителя си и тутакси започна да се приготвя. Облече се добре, а докторът каза:

— Взел съм кожена торба за вас. Трябва да отидете в съседната стая и да я напълните с храна от масата на Ваша светлост.

— Но прислужниците ми вероятно още се навъртат там.

— Спят дълбоко и непробудно — увери го докторът. — Вярно, не съм кой знае какъв магьосник, но поне мога да омагьосам хората да заспят.

Влязоха в съседната стая и, наистина, двамата прислужници здравата похъркваха. Доктор Корнилиъс набързо наряза на парчета остатъците от студено пиле и ги сложи в торбата заедно с няколко резена еленско месо, хляб, две-три ябълки и малка бутилка хубаво вино. Подаде торбата на Каспиан. Тя прилегна на раменете му както раничката за учебници, с която ходиш на училище.

— Взехте ли си шпагата? — попита докторът.

— Да.

— Ето ви това наметало, за да прикриете шпагата и торбата. Точно така. А сега да отидем до голямата кула да поговорим.

Стигнаха върха на кулата (облачната нощ никак не приличаше на онази, когато наблюдаваха срещата на Тарва и Аламбил) и доктор Корнилиъс каза:

— Скъпи принце, наложително е незабавно да напуснете двореца и да тръгнете да си дирите късмета по широкия свят. Тук животът ви е в опасност.

— Защо? — попита Каспиан.

— Защото вие сте истинският крал на Нарния. Каспиан Десети, истинският син и наследник на Каспиан Девети. Да живее Ваше величество!

След тези думи и за огромна изненада на Каспиан дребното човече коленичи и целуна ръката му.

— Какво означава всичко това? Не разбирам… — смаян рече Каспиан.

— Чудя се защо не сте ме питали досега — прекъсна го докторът — как така, след като сте син на крал Каспиан, вие не сте крал. Единствен Ваше величество не знае, че крал Мираз със сила заграби властта. Когато започна да господства, той не се преструваше на крал, а се наричаше главен бранител. Ала един ден майка ви почина — милата кралица и единствената телмарина, която се отнасяше добре с мен. И тогава всички велики лордове, които служеха на баща ви, започнаха да умират или да изчезват. И това не беше случайно. Мираз ги разгони. По време на лов раниха със стрели Велизар и Ювилас, които за щастие не загинаха. Изпратиха всички от рода Пасарид да се бият с великаните на северната граница и в тази битка загинаха всички до последния човек. Екзекутираха за измяна по фалшиво обвинение Арлиан и Еримън заедно с дузина други. После обявиха за луди двамата братя от Бобров бент и ги затвориха. Накрая Мираз убеди седмината благородници — единствените от всички телмарини, които не се страхуваха от морето — да отплават в търсене на нови земи отвъд източните морета и точно според плана му те така и не се завърнаха. Така и не остана никой, който да се застъпи за вас. Тогава ласкателите му започнаха да го увещават да стане крал. И той, естествено, се съгласи.

— Да не искаш да кажеш, че се готви да убие и мен? — не вярваше Каспиан.

— Почти съм сигурен.

— Но защо едва сега? — продължаваше да се чуди Каспиан. — Защо не го е сторил преди време? А и какво зло е видял от мен?

— Промени си решението относно вас, защото преди два часа се случи нещо — кралицата роди син.

— Не виждам какво общо има това.

— Нима? — възкликна докторът. — На нищо ли не ви научиха всичките ми уроци по история и политика? Слушайте, докато нямаше свои деца, той бе склонен вие да станете крал след смъртта му. Никога не е държал особено на вас, но все пак предпочиташе вие да седнете на престола вместо някой непознат. Ала сега, когато се сдоби със свой син, несъмнено ще иска той да е следващият крал. Вие сте му пречка. Затова ще ви унищожи.