Клайв Луис - Принц Каспиан

На следващия ден Каспиан разбра какво ужасно нещо е извършил — изгониха бавачката му, без дори да й позволят да се сбогува с него, и му съобщиха, че отсега нататък ще има учител.

Каспиан дълго тъгува за бавачката си и много плака. Чувстваше се безкрайно нещастен, но още повече си мислеше за старите легенди и истории на Нарния. Сънуваше джуджета и дриади всяка нощ и положи огромни усилия, за да накара кучетата и котките в двореца да му проговорят. Ала кучетата само размахваха опашки, а котките мъркаха.

Каспиан беше сигурен, че ще намрази новия учител, но това не се случи. Той се появи след около седмица и се оказа невъзможно да не го хареса. Беше най-дребният и същевременно най-дебелият мъж, когото Каспиан беше виждал. Имаше сребриста, заострена брада, дълга до кръста, и кафеникаво, осеяно с бръчки лице — изглеждаше много мъдро, грозно и добро. Гласът му звучеше сериозно, а в очите му играеха весели пламъчета — затова, преди да го опознае човек добре, беше трудно да разбере кога се шегува и кога е сериозен. Казваше се доктор Корнилиъс.

От всички уроци с доктор Корнилиъс Каспиан обичаше най-много часовете по история. Като се изключат приказките на бавачката, до момента той не знаеше нищо за историята на Нарния и с изненада разбра, че кралското семейство, към което принадлежи, всъщност е новодошло в страната.

— Праотецът на Ваша светлост, Каспиан Първи — обясни доктор Корнилиъс, — пръв завладял Нарния и я превърнал в свое кралство. Именно той довел вашия народ в страната. Вие съвсем не сте родени нарнийци. Вие сте телмарини — произхождате от земите Телмар, далеч отвъд Западните планини. Затова наричат Каспиан Първи Каспиан Завоевателя.

— Извинете, докторе — осмели се един ден да попита Каспиан, — кой е живял в Нарния, преди ние да пристигнем от Телмар.

— Нямало е хора. По-точно били са съвсем малко, преди телмарините да завземат Нарния — отвърна доктор Корнилиъс.

— Тогава кой е завладял моя прапрапраотец?

— Кого, а не кой, Ваша светлост — поправи го доктор Корнилиъс. — Изглежда е по-добре да оставим историята и да се занимаем с граматиката.

— О, моля те, не още — настоя Каспиан. — Искам да знам имало ли е битка? Защо го наричат Каспиан Завоевателя, след като е нямало с кого да се бие?

— Казах, че в Нарния е имало малко хора — докторът погледна момчето доста странно през големите си очила.

За момент Каспиан се озадачи, но изведнъж сърцето му подскочи.

— Да не би да искаш да кажеш, че е имало други същества? — затаи дъх той. — Да не би да е истина, каквото разправят приказките? Имало ли е…

— Ш-ш-ш-т… — доктор Корнилиъс наклони глава към Каспиан. — Нито думичка повече! Изгониха бавачката ви, защото ви е разказвала за Старата Нарния, знаете го, нали? На краля не му е приятно. Разбере ли какви тайни ви разкривам, ще нареди да ме налагат с камшик и ще ми откъсне главата.

— Но защо? — недоумяваше Каспиан.

— Крайно време е да се занимаем с граматика — каза доктор Корнилиъс високо. — Ще бъде ли така добър Ваша светлост да отвори граматиката на четвърта страница?

До обед се занимаваха със съществителни и глаголи, но според мен Каспиан не научи кой знае колко. Беше прекалено развълнуван. Със сигурност знаеше, че доктор Корнилиъс не би му подхвърлил всички тези приказки, ако не възнамерява да му разкаже рано или късно още нещо.

Не се разочарова в очакванията си. След няколко дни учителят обяви:

— Довечера ще имаме урок по астрономия. Посред нощ две благородни планети — Тарва и Аламбил, ще минат на един градус една от друга. Подобна среща на небесни тела не е имало от двеста години и докато е жив Ваша светлост, няма да види втори път такова нещо. Затова е добре да си легнете по-рано от обикновено. Щом наближи часът на срещата, ще дойда да ви събудя.

Това изглежда нямаше нищо общо със Стара Нарния, за която всъщност Каспиан искаше да чуе, но винаги е интересно да станеш посред нощ. И той послуша учителя. Легна си рано и смяташе, че няма да заспи, но като че ли само след няколко минути усети някой да го буди.

Седна в леглото и огледа изпълнената с лунна светлина стая. Изправен до леглото му, доктор Корнилиъс, плътно увит в роба с качулка, държеше малка лампа. Каспиан веднага се сети какво ще правят. Стана и навлече някакви дрехи. Макар и лятна, нощта се оказа по-студена, отколкото очакваше. С благодарност прие докторът да го загърне в роба, подобна на неговата, и обу предложените му топли меки ботушки. След малко и двамата — така увити, че да не се виждат из тъмните коридори, и така обути, че да се движат почти безшумно, учител и ученик, напуснаха стаята.