Клайв Луис - Принц Каспиан

— Значи — обади се Сюзан — и двамата избягаха?

— А! Какво? — не разбра джуджето.

— Успяха да стигнат до отсрещната суша — уточни Едмънд.

— Не стрелях, за да ги убия. — Сюзан нямаше ни най-малко желание някой да реши, че е пропуснала целта от такова късо разстояние.

— Хм! — изсумтя джуджето. — По-нататък от това сигурно ще произтекат неприятности. Освен ако не си държат езика зад зъбите, за да отърват кожите.

— И защо трябваше да те удавят? — прояви интерес Питър.

— О, аз съм опасен криминален престъпник — развесели се джуджето. — Но това е дълга история. Междувременно се чудя дали не бихте ме поканили на закуска? Нямате представа какъв апетит му се отваря на човек непосредствено преди собствената му екзекуция.

— Разполагаме само с ябълки — извинително се обади Луси.

— Е, не може да се сравнява с прясна риба, но е по-добре от нищо. Изглежда ще трябва аз да ви поканя на закуска. Видях рибарски такъми в лодката. А и без това е добре да я откараме до другата страна на острова, да не би да се появи някой от отсрещната суша и да я види.

— Редно беше аз да се досетя за това — промърмори на себе си Питър.

С известно затруднение четирите деца и джуджето избутаха лодката във водата и бързо скочиха вътре. Джуджето пое ръководството начаса. Веслата, естествено, се оказаха прекалено големи за него, затова Питър се захвана с гребането, а джуджето ги насочи по канала на север, после заобиколиха острова на изток. Оттук децата видяха почти цялото течение на реката, заливите и носовете на отсрещния бряг. От време на време им се струваше, че им се мяркат познати гледки, но израсналите от времето на царуването им гори придаваха по-различен вид на картината.

Стигнаха до морето в източната част на острова и джуджето започна да лови риба — чудесен улов от разноцветна риба. Децата си припомниха, че през отминалите дни в Каир Паравел се бяха гощавали точно с такава. После насочиха лодката в устието на малък поток и я завързаха за едно дърво. Джуджето — оказа се невероятно сръчно (понякога наистина се срещат лоши джуджета, но никога не съм чувал за джудже глупак) — почисти рибата и заяви:

— А сега ни трябват дърва за огън.

— Имаме малко при замъка — обади се Едмънд.

Джуджето леко подсвирна:

— Значи все пак съществува замък?

— Сега по-скоро е развалина — уточни Луси.

Лицето на джуджето придоби доста странно изражение. Преди да продължи, то изгледа изпитателно и четиримата.

— Всъщност кои сте… — но сякаш се отказа от въпроса и завърши с думите: — Няма значение. Първо да закусим. Ще ми се закълнете ли с ръка на сърцето, че съм жив? Сигурни ли сте, че не сме се удавили и ние всички не сме духове?

Всяко едно от децата поотделно разсея съмненията му и тогава възникна следващият въпрос: как да пренесат рибата. Не разполагаха с канап да я нанижат, нямаха и кошница. Накрая решиха да използват шапката на Едмънд — никой друг нямаше шапка. Той се опита да се възпротиви, но бързо промени мнението си — вече изпитваше вълчи глад.

В началото джуджето сякаш не се чувстваше удобно в замъка. Постоянно се озърташе, душеше и повтаряше:

— Хм! Малко е страшничко тук. А и някак мирише на призраци.

Ала постепенно, когато стъкмиха огъня, се поуспокои и им показа как да изпекат рибата в жарта. Мърлява работа е да се яде гореща риба без вилици и с едно джобно ножче за петимата, та не е никак странно, че докато свършиха със закуската, имаше и няколко поизгорени пръсти. Ала, както вероятно предполагаш, никой не им обърна особено внимание — вече беше девет, а те бяха станали в пет. Накрая се напиха с вода от кладенеца, хапнаха по една-две ябълки и джуджето измъкна лула, дълга колкото ръката му, напълни я, запали, издиша облак ароматен дим и въздъхна:

— Така…

— Първо ни разкажи твоята история — предложи Питър, — а после ние ще ти разкажем нашата.

— Е, след като ми спасихте живота, редно е да стане както вие искате. Но почти не знам откъде да започна. Като начало, аз съм вестоносец на крал Каспиан.

— Кой е той? — попитаха четири гласа едновременно.

— Каспиан Десети е крал на Нарния и дълго нека е царуването му! — отвърна джуджето. — По-точно е редно да стане крал на Нарния и всички се надяваме на това. В момента е крал само на нас, старите нарнийци…

— Какво значи старите нарнийци? — поинтересува се Луси.

— Ами това сме ние — отвърна джуджето. — И сме нещо като бунтари.

— И Каспиан — уточни Питър — стои начело на Стара Нарния, така ли?