Клайв Луис - Принц Каспиан

— Ха! — възкликна Трюфелхънтър. — Наистина ли?

— А! — не остана по-назад и Тръмпкин. — Какви ги приказваш? Какво си сторил, човече, та си си навлякъл гнева на Мираз на твоята възраст?

— Той е мой чичо — започна Каспиан, а Никабрик скочи на крака и извади камата си.

— Ето! — изкрещя джуджето. — Не стига, че е телмарин, но и близък роднина на най-големия ни враг. Още ли не сте се опомнили и ще продължавате да се застъпвате за това същество?

Щеше да убие Каспиан начаса, ала язовецът и Тръмпкин му препречиха пътя и го накараха да седне.

— Нека се разберем, Никабрик — сгълча го Тръмпкин, — ще се държиш ли, както трябва, или аз и Трюфелхънтър да седнем отгоре ти?

Макар и с мърморене, Никабрик обеща да се държи добре. Другите двама помолиха Каспиан да им разкаже историята си. Слушаха го с интерес. След като свърши, за известно време всички се умълчаха.

— Това е една от най-странните истории, които съм чувал — каза най-накрая Тръмпкин.

— Не ми харесва — проговори и Никабрик. — Не подозирах, че човеците още говорят за нас. Колкото по-малко знаят за нас, толкова по-добре. Тази твоя стара бавачка най-добре да си беше държала езика зад зъбите. А и всичко се дообърква от учителя ти: джудже-предател. Ненавиждам ги. Мразя ги дори повече от човеците. Помнете ми думите — нищо добро няма да излезе от цялата тази работа.

— Престани да приказваш за неща, които не разбираш, Никабрик — прекъсна го Трюфелхънтър. — Вие, джуджетата, забравяте и се променяте точно както и хората. А аз съм звяр, при това язовец. Ние не се променяме. Ние сме си същите. И от това ще последва голямо добро. Този тук е истинският крал на Нарния. Истинският крал, който се завръща в истинската Нарния. А ние, животните, помним, макар вие, джуджетата, да забравяте, че в Нарния нещата никога не са били наред, освен когато крал беше син Адамов.

— Леле-мале, Трюфелхънтър — не се стърпя Тръмпкин. — Да не искаш да отстъпиш страната на хората?

— Не съм казвал такова нещо — напомни му язовецът. — Това не е страна на хората (та кой го знае по-добре от мен?), а е страна, в която кралят трябва да бъде човек. Ние, язовците, сме доста отдавна на тази земя, за да го знаем. Ха, та нима Върховния крал Питър не беше човек?

— Ти вярваш във всички тези древни предания? — изненада се Тръмпкин.

— Повтарям ви, че ние, животните, не се променяхме — отсече Трюфелхънтър. — Ние не забравяме. Вярвам във Върховния крал Питър и останалите, които царуваха в Каир Паравел, така, както вярвам в самия Аслан.

— Толкова твърдо? — зачуди се Тръмпкин. — Та кой в наши дни вярва в Аслан?

— Аз — обади се Каспиан. — А и дори да не съм вярвал в него преди, сега вярвам. Там, сред хората, онези, които се присмиваха на съществуването на Аслан, се смееха и на историите за Говорещи зверове и джуджета. Самият аз понякога се питах дали Аслан съществува, или дори дали изобщо има същества като вас. А ето, че вас ви има.

— Точно така — подкрепи го Трюфелхънтър. — Прав си, крал Каспиан. И докато си верен на старата Нарния, ще те признавам за мой крал, каквото и да приказват. Да живее Твое височество!

— Призлява ми от теб, язовецо — изръмжа Никабрик. — Върховния крал Питър и другите може и да са били хора, но са били различни. А този тук е от проклетите телмарини. Той е преследвал животни по време на лов. Прав ли съм? — джуджето внезапно се обърна към Каспиан.

— Ами да ви кажа честно, да — призна Каспиан. — Но те не бяха Говорещи зверове.

— Все едно е — възнегодува Никабрик.

— Не, не, не — възрази Трюфелхънтър. — Отлично знаеш, че не е така. Наясно си, че днес животните в Нарния са различни и са като глупавите обикновени животни, които живеят в Калормен или Телмар. А са и по-дребни. Те се различават много повече от нас, отколкото полуджуджетата от вас.

Дълго разговаряха, но накрая всички се съгласиха Каспиан да остане и дори обещаха, щом се почувства достатъчно силен да излезе, да го заведат да види онези, които Тръмпкин нарече „другите“. Очевидно по тези диви места продължаваха да живеят скришом всякакви същества от старите дни на Нарния.

Започнаха най-щастливите дни на Каспиан. В едно прекрасно лятно утро, докато росата още блестеше по тревата, той се отправи с язовеца и двете джуджета през гората към високо плато в планината, а оттам надолу по слънчевите й южни склонове, откъдето се виждаха откритите зелени равнини на Арченланд.

— Ще отидем първо при трите големи мечки — обяви Тръмпкин.