Клайв Луис - Принц Каспиан

— Определено не — изрази несъгласие Каспиан.

— И аз съм против — обади се Трюфелхънтър. — Не искаме такива като тях на наша страна.

Никабрик възрази, но Тръмпкин и язовецът подкрепиха мнението на другите и той не успя да се наложи. Каспиан силно се изненада, че заедно с добрите същества и чудовищата от старите приказки все още имат потомци в Нарния.

— Аслан не би пожелал да ни е приятел, ако приобщим и такава паплач — отбеляза Трюфелхънтър, докато се отдалечаваха от пещерата на черните джуджета.

— О, Аслан! — възкликна Тръмпкин весело, но и някак презрително. — По-важното е, че мен ще загубите като приятел.

— Ти вярваш ли в Аслан? — обърна се Каспиан към Никабрик.

— Ще повярвам във всеки и всичко — отвърна Никабрик, — което ще срази проклетите телмарински варвари или ще ги прогони от Нарния. Във всеки или всичко, в Аслан или Бялата вещица, ясно ли ти е?

— Мълчи! — смъмри го Трюфелхънтър. — Не знаеш какво приказваш. Тя е по-ужасен враг от Мираз и цялата му раса.

— С джуджетата не се държи зле — възрази Никабрик.

Следващото посещение се оказа по-приятно. Спуснаха се към голяма долина с дървета, в чийто край течеше бърза река. На откритите места близо до брега растяха диви рози, а във въздуха жужаха пчели. Тук Трюфелхънтър извика: „Гленсторм“, и след малко Каспиан дочу шум от копита. Усилваше се непрекъснато, постепенно долината започна да кънти и накрая от гъсталака се появи най-благородното същество, което Каспиан бе виждал някога — кентавърът Гленсторм, заедно с тримата си сина. Козината по задницата му имаше цвят на кестен, а по широката му гръд се спускаше златисто-червеникава брада. Той беше пророк и умееше да гадае по звездите, така че знаеше за какво са дошли.

— Да живее кралят! — провикна се той. — Аз и моите синове сме готови за война. Кога да се включим в битката?

До този момент нито Каспиан, нито другарите му бяха мислили за война. По-скоро им се мяркаше някаква неясна идея за отделни набези срещу ферми на човеци или за нападение на ловна дружинка, ако дръзне да навлезе прекалено навътре в дивите места на юг. Имаха намерение да живеят в горите и пещерите сред своите и да се опитат да изградят старата Нарния скришом. След думите на Гленсторм обаче те се замислиха сериозно.

— Имаш предвид истинска война, за да прогоним Мираз от Нарния, така ли? — попита Каспиан.

— Че какво друго? — учуди се кентавърът. — Защо иначе Ваше величество ще е с ризница и въоръжен с меч?

— Възможно ли е, Гленсторм? — запита язовецът.

— Времето е дошло — увери го кентавърът. — Следя звездите, язовецо, защото моята задача е да ги гледам, както твоята е да помниш. В небесата се срещнаха Тарва и Аламбил, а на земята син Адамов е готов да управлява и да назове съществата. Часът удари. Нашият сбор на Танцувалната поляна трябва да се превърне във военен съвет.

Говореше така, че нито Каспиан, нито другите се поколебаха. Сега им изглеждаше съвсем възможно да спечелят война и бяха напълно убедени, че трябва да я започнат.

Вече минаваше пладне. Затова останаха да си отдъхнат при кентаврите и споделиха трапезата им: питки от овесени ядки, ябълки, билки и сирене.

Следващото посещение беше съвсем наблизо, но се наложи да заобиколят голям участък, населяван от хора. Следобедът напредваше, когато стигнаха равни поля, опасани с храсти. Тук Трюфелхънтър извика нещо в дупка сред зелената трева и оттам изскочи последното същество, което Каспиан очакваше да види: говорещ мишок, несравнено по-голям от обикновените си събратя. Изправен на задните си лапи беше висок близо половин метър, а ушите му — дълги, но по-широки, като на заек. Веселият храбър мишок се казваше Рипичийп, носеше препасана малка шпага и сучеше дългите си мустаци.

— Ние сме дванадесет, Ваша светлост — заяви той, като се поклони изящно и дълбоко, — и безрезервно предоставям на ваше разположение всичките.

Каспиан се постара (успешно) да не се разсмее, но си помисли, че Рипичийп и всичките му другари без проблеми ще се поберат в кош за пране и човек можеше спокойно да ги отнесе на гръб.

Ще отнеме много време да изредя всички същества, с които Каспиан се срещна през този ден — къртицата Чевръста лопата, трима Яки зъби (язовци като Трюфелхънтър), заека Бързоножко и таралежа Остри бодли. След всички срещи седнаха до кладенец по средата на тревиста поляна. Слънцето вече залязваше, брястовете наоколо хвърляха дълги сенки, маргаритките събираха листенцата си, а враните литнаха към домовете си да спят. Похапнаха от храната, която носеха, а после Тръмпкин запали лулата си (Никабрик беше непушач).