Клайв Луис - Принц Каспиан

— Ако успеем — подхвана язовецът — да събудим духовете на тези дървета и на този кладенец, денят ни няма да е минал напразно.

— Не можем ли? — попита Каспиан.

— Не — отвърна Трюфелхънтър. — Нямаме власт над тях. Откакто по тези земи се появиха човеците и започнаха да секат горите и да отбиват потоците, дриадите и водните нимфи потънаха в дълбок сън. Никой не знае дали някога отново ще се раздвижат. А това е огромна загуба за нашите редици. Телмарините ужасно се страхуват от горите и ако дърветата се размърдат ядосано, враговете ни — полудели от страх — ще избягат от Нарния.

— Вие, животните, имате невероятно въображение! — не се стърпя Тръмпкин, който не вярваше в подобни неща. — И защо да разчитаме само на дърветата и водите? — продължи той насмешливо. — Защо да не се включат и камъните, които сами да се хвърлят по стария Мираз?

Язовецът само изсумтя недоволно и последва такова мълчание, че Каспиан почти заспа. Изведнъж му се стори, че дочува някаква музика от гората зад себе си. Помисли си, че сънува, и се обърна на другата страна, ала щом ухото му докосна земята, усети или чу (трудно му бе да различи) лек тропот. Вдигна глава. Тропотът почти затихна, но музиката сега се чуваше по-ясно. Сякаш свиреха флейти. Видя, че Трюфелхънтър гледа към гората. Луната светеше ярко. Очевидно Каспиан беше спал по-дълго, отколкото смяташе. Музиката звучеше все по-близко и по-близко — някак дива, но и мечтателна мелодия и заедно с нея се долавяха и леките стъпки на много крака. На огряната от лунни лъчи поляна от гората се появиха танцуващи същества, за каквито Каспиан си бе мислил цял живот — не много по-високи от джуджетата, но несравнено по-леки и изящни. От къдравите коси на главите им стърчаха рогчета, по голите им гърди проблясваше нежната светлина, а краката им бяха като на кози.

— Фавни! — възкликна Каспиан, скочи на крака и в следващия миг те го наобиколиха. Набързо им обясниха положението и те веднага приеха Каспиан. Той не усети как се включи в танца им. С по-тежки и насечени движения Тръмпкин също танцуваше. Дори Трюфелхънтър заподскача, доколкото може. Само Никабрик ги наблюдаваше мълчаливо от мястото си. Фавните се увиваха като тръстики около Каспиан. Странните им лица — едновременно и печални, и весели — бяха обърнати към него. Бяха десетки: Патъртуиг беше изпратил всичките.

На следващото утро Каспиан почти не вярваше, че всичко не е било сън, ала тревата беше покрита със следи от копита.

Мястото на срещата с фавните беше естествено Танцувалната поляна. Тук именно Каспиан и неговите приятели останаха да изчакат нощта на Великия съвет. За Каспиан беше ново преживяване да спи под открито небе, да пие само кладенчова вода и да се храни с орехи и диви плодове — нещо съвсем различно от стаята му в палата, където скъпи килими висяха по стените, а леглото му бе с копринени постели. Разлика имаше и в ястията, сервирани му преди на златни и сребърни подноси от прислужници, готови да откликнат и на най-капризното му желание. Никога досега сънят му не е бил така ободрителен, а храната — толкова вкусна, а и лицето му започна да се променя и да придобива по-кралски израз.

Настъпи великата нощ. Луната светеше с пълния си блясък и той наблюдаваше как неговите странни поданици се появяват крадешком на поляната сами, по двойки или на групички. Сърцето му преливаше от радост, като виждаше колко са много и като чуваше как го поздравяват. Дойдоха всички, с които се беше срещал: големите мечки, червените джуджета, черните джуджета, къртиците, язовците, зайците, таралежите и други. Имаше и такива, които не беше виждал: пет сатира, червени като лисици, цялата гвардия говорещи мишки, въоръжени до зъби и предвождани от тръбач, бухали и стария гарван от Рейвънскор. Последен (тук дъхът на Каспиан почти секна) пристигна дребен, но истински великан — Уимбълуедър от Хълма на Мъртвеца, който носеше на гръб пълна кошница с джуджета. Те вече имаха чувството, че страдат от морска болест. Приеха предложението да ги пренесе до Танцувалната поляна, но вече съжаляваха, че не са дошли пеша.

Големите мечоци енергично настояваха първо да се проведе празненството, а съветът да заседава по-късно, например на следващия ден. Рипичийп и неговата дружина предлагаха и съветът, и празненството да се отложат, а още тази нощ да нападнат Мираз в двореца. Патъртуиг и другите катерички заявиха, че могат да говорят и да ядат едновременно, затова не виждат причина защо съветът и празненството да не се състоят по едно и също време. Къртиците изразиха готовност, преди да се предприеме каквото и да било, да изкопаят ров около поляната. Според фавните беше редно да се започне с тържествен танц. Старият гарван, съгласен с големите мечки относно липсата на време за дълъг съвет тази вечер, все пак пожела да изнесе кратка реч пред всички. Но Каспиан, кентаврите и джуджетата отхвърлиха всички предложения и настояха веднага да се проведе истински военен съвет.